Живеем в демократично време, но се чувстваме измамени – това каза в интервю за Радиан.бг Николай Гундеров, режисьор на премиерния спектакъл „Опасен чар”, който даде старт на новия творчески сезон на шуменския театър „В. Друмев“.
В премиерната вечер в препълнената зала едва се дишаше от публиката, съучастник от първия до последния момент на комедията. Тя аплодираше трупата, прекъсваше със смях и викове актьорите. За начало и край режисьорът Николай Гундеров беше избрал групата „Джанго Зе”. От първи балкон двамата музиканти запяха песните на Тодор Колев – сантимент към театъра в родния му град и преход към сюжета на неговия емблематичен герой от киното. „Приятно влизане, слушане и разбиране!” ни пожелаха музикантите. „Честита нова и плодородна 1984 година!” – чуваме гласа на Първия в държавата – имитация на Тодор Живков от Шкумбата.
И за да сме съвсем във времето на соца, на авансцената излизат трима милиционери, които танцуват казачок на руската песен „Катюша”. Но веселбата се прекратява и започва търсенето на опасния измамник с много имена. Далаверите му започват от кв. „Еверест” и Мадарския конник и стигат до селата Никола Козлево, Овчарово, Смядово. Изпеченият манипулатор много обича живота, предупреждават от милицията. А любимата песен на героя е от репертоара на „Иръпшъните” – популярното шоу на Тодор Колев. Музикалните жанрове следват криминалните пътешествия на мошеника. Логично е спектакълът да завършва с плакатите на ограбените, които скандират: „Дайте ни парите!”, „Оставка!”, „Няма да мълчим!”, „Не на корупцията!” и неистовото „Де-мо-кра-ци-я!” Капитан Гавазов гарантира на гражданите: „Вашите пари са в нашите сигурни ръце!” Самоирония на крадливото време и политическите лъжи, в което живеем. Но животът продължава с казачок, който униформени и цивилни добре танцуват и до днес.
Прави на крака зрителите аплодираха дълго. Илия Виделинов, директор на ДКТ „В Друмев“, каза: „Мила публика, вие сте нашият барометър за всичко. Искам да благодаря на абсолютно всички служби на театъра, за да можем да открием сезона – 170 години от първото българско театрално представление”.
Авансцената се оказа тясна, за да се поклонят до един участниците в спектакъла: Стефан Мараджиев, Росен Караджов, Петар Андреев, Нелли Таукчи, Димитрия Милушева, Веселин Бърборков, Ванеса Пеянкова, Антония Гюруди, Александра Михайлова, дуетът „Джанго Зе”, Натали Никова, гост-актьорите Васил Панов, Диана Спасова, Силвия Петкова, Любомир Нейков, Стефан Милков. Композитор на представлението е Денислав Анастасов, хореограф е Татяна Янева, костюмограф – Александра Йотовска, сценограф – Николай Николов, режисьор е Николай Гундеров, асистент-режисьори са Албена Бабева и Невена Тодорова.
Николай Гундеров: Живеем в демократично време, но се чувстваме измамени
Николай Гундеров е завършил славянска филология в Софийския университет, режисура и драматургия в Академията за изящни изкуства в Прага. Негови пиеси са превеждани и играни в Словакия, Чехия, Северна Македония, Австрия, Германия. Носител е на награди за литература и театър, между които „Южна пролет” за най-добър дебют, Отличие на международната академия за изкуства в Париж, Наградата за режисура на чешката театрална академия DAMU, Наградата на полските актьорски асоциации във Варшава, Голямата награда на публиката на Гранд фестивала на смеха в Чехия, наградата за драматургия на Международния театрален фестивал „Нова българска драма“, наградата на публиката на Европейския фестивал на пътуващия театър и наградата „Алеко Константинов” за текст на съвременна българска комедия. Пиесата „Пробен срок“ получава Голямата награда от националния конкурс за авторска пиеса на „Театър 199“ в София и „Аскеер” за съвременна българска драматургия. От 2006 г. е режисьор в Сатиричния театър. В Шумен за първи път поставя пиесата „Хористи” през 2013 г. „Опасен чар” е вторият му спектакъл.
– Г-н Гундеров, разсмяхте ни, събудихте ни, пак вдигнахте „сценичен пушек”. Защо поставихте „Опасен чар” по новелата на Свобода Бъчварова?
-Защото темата за лъжите и за измамените е актуална. Текстът е най-важен, освен брилянтно написаните с чувство за хумор истории. Със своята харизма, чар, измамниците манипулират свестните хора. Чрез хумор творбата изследва векторите на честните – техните съдби, отчаяния. И най-важното в българското общество: ние пак търсим поредния месия за спасение.
– Филмът „Опасен чар” е от 1984 г. – класика в българското кино. Новелата е писана през 1986 г., но Вие я превръщате в комедия с елементи на мюзикъл. Защо се връщате към тях? Криза в съвременната драматургия? Бяхте председател на журито на Друмевите театрални празници и не дадохте награда за драматургия.
– Много хубав въпрос ми задавате. Убеден съм, че всяко поколение има добри текстове, които са универсални. Без значение на времето. Няма митници за тях. Те носят нравственост. В последно време не се толерират много български текстове. А за една национална драматургия е важно изразяването, рефлексията, текст, който носи истинско изкуство.
– Но за това освен талант, трябва и творческа дързост.
– Администрирането в българския театър е отвратително. Раздават се безобразно награди, в които зрителят не се припознава. Подценява се публиката. Освен това, в най-тежките жанрове като комедията, гротеската са важни. Да разсмееш един човек е страшно трудно! Смехът е рентген, чрез който можеш да откриеш фалша на живота. А всъщност, ние се смеем на самите себе си.
– Зрителят очаква актьорите да го разсмеят, а целта е сатирата.
– Сатирата е важна, защото ние привидно живеем във време на свобода. Притиснати сме от въпроси, на които нямаме отговор. Сатирата не е осмиване, а осветяване на фалша.
– Да уточним: комедия или мюзикъл гледахме? Имаше прекрасна хореография, модерна музика с елементи за кабаре, светлинни ефекти…
– Жанрът ограничава. Истинският добър театър не трябва да познава границите. Може да правим ситуационна комедия, баладична лирика, експресивен театър, гротеска, мюзикъл, но най-важното е да задържим разказа.
– Спектакълът стартира и завърши с казачок на тримата милиоционери начело с капитан Гавазов /Любо Нейков/. Това не е ли намек за „руския ботуш” в нашето сложно политическо време?
– Това е намек за категория хора. Ние живеем във време, в което искаме да се определим като демократични хора. Но най-важното е нашето мислене! Дали живеем в социализма или в прехода, мошениците са вечни. Много хора са измамени. Всички се питаме: къде са парите от националния ни капитал, които ограбиха. Спектакълът се опитва даде отговор на проблема за предоверяването и манипулацията.
– Куфарчетата с пачки ни напомниха за провалената ни съдебна реформа, която кънти в този спектакъл.
– Искам да ви стисна ръката. Това е целта, да насочим към проблемите на обществото – бавно правораздаване, корупция, ходатайства…
– С антракта комедията е около три часа. Може ли да се съкрати?
– Стана малко по-дълга заради реакциите на публиката. Комедията търпи свиване и това е нормално.
– Популярни реплики ни напомниха филма „Опасен чар”. Зрителите бурно аплодираха: „Лошо, Седларов, лошо”; „милиционер-роднина, милиционер-роднина”; „куче-касичка”.
– Ние не копираме филма. Ние не можем да влезем в обувките на легендарните филмови актьори и да повтаряме нещо създадено. За нас е важен въпросът: какво става с ограбените? Филмът не даде отговор. Да не забравяме, че по времето на социализма е имало цензура и киното се е съобразявало.
– В ролята на Тодор Колев – манипулатор и измамник, беше актьорът Стефан Милков. Изключително талантлив. Откъде го намерихте?
– Той е много честен човек с въображение, органичност, чувство за хумор – важни за един актьор. Бил е директор на театъра в Монтана и е преживял кризата на нашето сценично изкуство. Ужасен си е тръгнал от тази институция и е актьор на свободна практика. Досега е стоял извън светлините на прожектора, но днес видяхме неговия талант. Не сме търсили филмовия еквивалент, имаме наша собствена линия.
– Театралната гилдия е разединена, но спонтанно се появяват подписки, протести, искания за реформи. Участвате ли в такива?
– Винаги съм имал гражданска позиция, участвал съм, имам разочарования. Най-добрият начин да се заявим е чрез художественото изкуство. Ако с нашия спектакъл сме променили зрителя, това е прекрасно! Но в администрирането на българския театър се случват безобразия! Затова избрах пътя на свободен артист, защото видях колко талантливи хора остават в ъгъла, създават се изкуствени елити.
– Как виждате бъдещето на спектакъла „Опасен чар”?
– Получавам много покани. Винаги съм искал да правя интимен театър, а не театър за стадиони.
– Вече е тенденция театрални постановки да се играят в летни театри и спортни зали, които до голяма степен ограбват публиката.
– Някои хора започнаха да гледат на зрителите като на финикийски знаци. Прави ли се търговия с изкуството, тогава всичко е провалено.
– Проучихте ли произхода на Вашата фамилия Гундеров?
– Според речника на Найден Геров осем души я имат. Тя е с две семиотични значения. Първото е от турски език и означава вид цвете. Второто е гуслар. Неотдавна разбрах, че моят прапрадядо Делчо Уливеров е бил в Хвърковатата чета на Бенковски. Името му е издялано на каменната плоча в Оборище.
Валентина МИНЧЕВА
