Празниците на читалище „Добри Войников – 1856“, посветени на 170 години от първото театрално представление в България, продължава и в новия творчески сезон. На сцената студенти от втори курс на специалността „Актьорство за драматичен театър“ от класа на проф. д-р Пенко Господинов във филиала на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в Бургас представиха „Метаморфози: Любовта боли“ по Овидий. Постановката е на доц. д-р Лора Мутишева, декан на факултета „Сценични изкуства” в Театралната академия.
Преди спектакъла председателят на читалището Анатоли Стоянов поздрави публиката и напомни за двете годишнини – 170 години от създаването на читалището и от първото театрално представление, което организира възрожденецът-учител Сава Доброплодни с учениците си на 15 август 1856 г. „Ние отново даваме сцена на младите. Тази вечер гости са ни студентите от НАТФИЗ. Нашата сцена пази паметта и трябва да я поддържаме жива”, каза Стоянов.
Доц. Лора Мутишева продължи: „Сега си давам сметка, че фамилията на Сава е прекрасна за начало на театъра в България – Доброплодни. Добри плодове да създаваме е прекрасно! За мен е истинска чест, че съм тук, че студентите са тук в Шумен, където преди 170 години е било първото българско професионално представление. Това е невероятно усещане, вярвам, че такова ще е и за вас. Честит празник 170 години български театър! Като декан, преподавател, режисьор, като актриса – аз съм твърде много неща, със студентите трябва да продължаваме искрата, запалена точно тук заедно с младите хора в залата и на балкона”.
Тринадесет студенти с черни трика ни представиха с хорова реч, диалози и танц поета Овидий от преди 2000 години. Алено беше само сърцето, което се спука още в началото. Красивата песен „Love Hurts“ („Любовта боли“) на шотландската рок група „Nazareth” беше преход между епизодите. Издадена през 1975 г. , тя е техният най-голям международен хит, а в спектакъла беше мост между древността и нашия модерен свят. Защото човешките страсти са същите в любовта, изневярата, отмъщението, класовото разделение… Тъжни песни, шум на море, писък на чайки, нимфи, богини… Театралното пътуване е на Пирея, Крит, пристанища, кипариси, пещери, гняв на боговете, скръб на господари и роби. Тук е и легендата за Пигмалион. Овидий умира през 18 година от новата ера в изгнание в град Томи (днешна Констанца, Румъния), тогава в римската провинция Мизия. Последните му думи са: „Аз ще живея”. И живее на шуменска сцена.
Публиката аплодира дълго. Ученици от средните училища бяха дошли, защото скоро ще изучават антична литература. Студентите получиха цветя от името на Христо Христов, кмет на община Шумен, Ася Аспарухова, председател на Общинския съвет, читалище „Д. Войников”. Спектакълът е част от Националния културен календар.
Валентина МИНЧЕВА
