Ани Йорданова от Разград е един от 200-те здравни медиатори в България, член е на Националната мрежа на здравните медиатори. Говори с много любов за работата си, която все още е малко позната у нас. „Най-трудно беше да накарам хората да повярват, че аз наистина съм при тях, за да им помогна“, обяснява Ани. Приета от своите съграждани, допусната до домовете и проблемите им, тя счита професията си на здравен медиатор за благородна и хуманна кауза. На този, който се замисля дали да започне подобна работа, бих казала да не се отказва и да бъде много упорит, защото най-важното е да помагаш на хората, съветва здравният медиатор от Разград. С Ани Йорданова разговаряме за предизвикателствата пред хората с тази нова за България професия.
-Г-жо Йорданова, разкажете малко повече за себе си, за работното ви място?
-Казвам се Ани Йорданова, на 31 години съм, омъжена, имам дъщеря. От 2014 г. работя като здравен медиатор в община Разград. Работното ми място е в кабинет на първия етаж в Общежитието за средношколци в Разград, като в определени дни, съгласно утвърден график, работя на терен сред уязвимите групи.
-Каква е ролята и мисията на здравния медиатор?
-Ролята на здравния медиатор е да бъде връзката между уязвимите малцинствени общности и здравните и социалните служби. Той се ползва с уважението и доверието и на хората от общността, и на институциите. Притежава необходимите знания, умения и компетентност, за да върши своята високоотговорна работа. Основните цели на всеки медиатор са преодоляване на културните бариери в общуването между ромските общности и медицинския персонал по места; преодоляване на съществуващите дискриминационни нагласи в здравното обслужване на ромите по места; оптимизиране на провеждането на профилактични програми сред ромското население; здравното образование на ромите и активната социална работа в общността; активната социална работа с уязвими групи. Медиаторската професия е въведена в редица европейски страни.
Историята на здравното медиаторство в България започва през 2001 г. Тогава пилотно се изпълнява проект за подобряване достъпа на ромите до здравните и социалните служби в гр. Кюстендил. От 2007 г. „здравен медиатор“ се превръща в професия, с делегиран от държавата бюджет, а назначенията се извършват от общините.
-Занимавали ли сте се преди това с нещо подобно и беше ли трудно да накарате хората да ви се доверят?
-Никога преди това не съм се занимавала с нещо подобно. Заради своята специфика, професията не е достатъчно примамлива, но веднъж започнал да я работи, тя се превръща в нещо повече от професия за човек. Признавам си, че в началото не ми беше лесно, но с течение на времето, след проведените срещи и разговори с хората от малцинствените групи успяхме взаимно да си спечелим доверието. Защото, ако липсва доверие, не биха ме допуснали до тях и да споделят проблемите си.
-Кои са приоритетите, които се стремите да постигнете във вашата работа?
-Наблягам върху задължителните имунизации и мотивирането на общността за редовното им прилагане, на избора на личен лекар при новородените деца. Информирам и агитирам здравно-неосигурени бременни жени и млади майки за осигуряване на своевременни консултации с лекар-специалист по АГ, при установяване на бременност и тяхната регистрация. Подпомагам и улеснявам достъпа до здравни и социални услуги за всички, които са в неравностойно положение. Радвам се, когато съм успяла да помогна в трудна ситуация.
-Какво споделят хората, когато ви търсят?
-Търсят ме за всичко и по всяко време. Като започнат от здравословни, социално-битови и се стигне до лични проблеми. Случва се да ме търсят и след работа, и в събота, и в неделя. Казала съм им, че може и не им отказвам помощ. На пръв поглед проблемите на хората, с които работя са много елементарни и битови, но за тях са значими и винаги се намира някой, който да поиска съвет или помощ.
-Как ви приемат те?
-Би било хубаво тях да питаме по този въпрос, но мисля, че ме приеха като човек, на който могат да разчитат за преодоляване на проблемите си.
-Какво най-много ви харесва в работата ви?
-Контактите с хора с най-различни проблеми и това, че имам възможност да им помогна за разрешаването на конкретните случаи. Никога не съм отказвала да помагам на хората в трудна ситуация. Приех професията си здравен медиатор като благородна и хуманна кауза. На този, който се замисля дали да започне работа по тази професия, бих казала да не се отказва и да бъде много упорит, защото най-важното е да помагаш на хората.
-С какви интересни ситуации се сблъсквате по време на вашата работа?
-Случаите са най-различни. Понякога са трагични, друг път са комични…. Поради изискването за конфиденциалност се въздържам да споделя нещо конкретно.
-Отчитате ли днес някакви резултати, които сте успели да постигнете в работата?
-Със сигурност има резултати, но тези резултати в никакъв случай не съм ги постигнала сама. Имам предвид огромната подкрепа на отдел „Здравеопазване“ към Дирекция „Хуманитарни дейности“ в община Разград, както и на Националната мрежа на здравните медиатори.
