Празниците са време, в което можем да отворим сърцата си за онези, които нямат нашия късмет, за хората, които се радват на малко. И понеже Коледа е посветена на добротата и споделената топлота и обич, съвсем естествено е хората да са по-склонни да помагат на другите и да проявяват състрадание. Един от начините да се изрази този дух на празника е чрез дарения и благотворителност. Поглед назад в десетилетията показва, че и в началото на миналия век, както и сега, разградчани се отдавали на такива каузи – да помагат на нуждаещите се, разказа Дарина Колева от държавния архив в лудогорския град. Тя обясни, че запазените документи, както и вестниците „Разградско слово” и „Разградски новини” очертават сравнително пълна картина на обстановката около Коледа в тогавашния провинциален град и околийски център Разград с население около 15 000 души.
Според информация от тях, през 30-те и 40-те години на XX век за празниците в Разград се подпомагат около 50-55 нуждаещи се деца. Дават се и някои лични дарения според тогавашните възможности. Във вестник „Разградско слово” от 17 януари 1931 година се съобщава за благодетелни граждани, които поемат ангажимента да дават закуска на две бедни деца до края на учебната година. Други купуват обувки на бедни ученици.
Според архивни документи, през януари 1935 година кметът и известен художник Драган Данаилов събира ръководителите на всички учреждения, институции, представители на културни, благотворителни и спортни организации. Съставен е комитет за организиране на помощна акция. Градът е разделен на 16 участъка, от които представители на комитета събират помощи. В обръщение към гражданите се казва „Нека направим всичко възможно, щото бедните жители да бъдат нахранени и облечени по празниците”. Публикувана е доста прецизна отчетност за събраните средства – от служителите на общината, от военнослужещи в 19-та пехотна дружина и 8-ми конен полк, от служители на Популярна банка, Българска земеделска и кооперативна банка, БНБ, от учители, пощенски служители, от архиерейското наместничество и мюсюлманската вероизпроведална община и от редица други институции. Събраните средства са в размер на 91 476 лева. На следващата година новият вече кмет Захари Попов също провежда подобна акция, като прави същия отчет, в който са посочени имената на най-големите дарители.
За интересна изява четем отново на страниците на местния вестник, разказва Колева. През декември 1936 година се дава концерт във Военния клуб, организиран от община Разград, благотворително дружество „Майчина грижа” и ученички от гимназията. Както вестникът отбелязва „концертът е извънредно сполучлив”, а приходите са твърде утешителни за инициаторите на помощната акция”.
Статия на известния разградски лекар и общественик д-р Георги Панов със заглавие „Благотворителността трябва да се измени” гледа от един друг ъгъл на помощните инициативи. „Благотворителността е смислена във висша степен, ако се изрази в грижата и готовността да се намери работа на нуждаещите се”, казва той. Тези редове според Дарина Колева са с доста актуално звучене.
Най-голяма радост на празниците, разбира се, носи коледната елха. В запазените документи четем за коледно тържество на 7 януари, 1940 година, Коледа по стар стил, организирано по инициатива на музикално дружество „Железни струни” в Музикалния дом на града. На тържеството присъстват над 50 деца със своите родители. Елхата е „красиво подредена и украсена”. На тържеството говори свещеник Янко Бъчваров за значението на коледната елха. Следва тържествената част от соло изпълнения, дуети, хорове и множество декламации. Накрая всички деца получават подарък от музикалното дружество.
По думите на Колева всички тези щрихи показват основната цел на благотворителните инициативи – да се даде морална и материална подкрепа на нуждаещите се и радост за най-малките.
