Един от символите на Разград – градският часовник в центъра, от днес отново започва да отмерва времето. Часовникът спря да работи през лятото на 2016 г. заради повреден механизъм. Близо година и половина време отне на общинската администрация търсенето на специалист, готов да подмени устройството с механични части.
След дълъг и труден път се намери специалист, който да върне към живот 154-годишния градски часовник на Разград. С реставрацията и монтажа на повредените части от часовниковия механизъм се захваща столичният майстор-часовникар Георги Милчев. Той е с дългогодишна практика в тази сфера, потомствен часовникар е, а с тази дейност се занимава от 8-ми клас. Той обясни, че започнал работа още през миналото лято, но интензивната била през последните два месеца. По възстановяването на механизма работили заедно с колегата си Александър Манолев и разградския часовникар Илко Костов. Часовникарят отбеляза, че устройството отдавна е трябвало да бъде ремонтирано, тъй като частите са силно амортизирани и похвали разградския си колега Илко Колев, който поддържа часовника през последните 25 години. Майсторът подчерта, че някои от частите на часовниковия механизъм са изработени наново, а други – подменени с нови. Най-трудно по думите му е било изработването на константното устройство на часовника.
Часовниковата кула в Разград е построена в далечния 18 век, но малко по-късно се наложило да я съборят, защото се била наклонила на една страна и имало вероятност да падне на земята. Кулата била изцяло преустроена през 1864 г. от Тончо Тончев, който бил тревненски преселник. Неговата дъщеря разказва интересна история как баща й се е наел да я построи. „Сключва облог с местен паша, като тя казва, че това е прочутият реформатор на Османската империя Митхад паша, че ще построи в Разград часовникова кула. Ако пашата не хареса часовниковата кула, той може да му вземе главата, но ако хареса постройката, ще му плати с пари на килограм“, разказва Иво Стоянов, уредник в разградския исторически музей. Пашата харесал делото на самобитния майстор и кулата вече повече от век и половина отмерва делниците и празниците на разградчани, допълва Стоянов.
Кулата има особено самобитна архитектура, защото в някои черти от градежа си много наподобява постройка на църква. Състои се от три части, като долната и средната са изградени от каменни блокове във формата на паралелепипед и са отделени една от друга с корниз; горната част е осмостенна дървена надстройка с куполен покрив. Общата височина на кулата е малко над 26 метра, а дебелината на зида – около 1 метър. През 1961 г. бил подменен часовниковият механизъм, като оригиналният се съхранява в Историческият музей. През 1984 г. Часовниковата кула е обявена за национален паметник на културата.
