Десетки шуменци се включиха днес в тържествата по случай националния празник Трети март. Честването на празника започна със заупокойна молитва за загиналите войни и опълченци и молебен за здраве на българския народ, които бяха отслужени в храма „Свето Вознесение“.
В 10 ч. пред Паметника на загиналите във войните шуменци на площад Кристал с военен ритуал бяха поднесени венци и цветя. На церемонията присъстваха народните представители Румен Генов и Иван Иванов, кметът на Шумен Любомир Христов, общински съветници, представители на държавни институции.
Ако днес можем да се наречем свободни, това не би било възможно без поколения български просветители, революционери и национални герои, каза в словото си по случай празника областният управител Стефан Желев. Ето пълния текст:
„Уважаеми г-н кмет, уважаеми народни представители, скъпи съграждани и гости на град Шумен,
В днешния празничен ден всеки българин, където и да е по света, ще издигне българското знаме като израз на национална гордост, на единство и самочувствие.
Ще чуе шума от веслата на лодките и саловете, с които войните на генерал Драгомиров форсират река Дунав и стъпват на свищовския бряг. Ще тръгнат устремно с предния отряд на генерал Гурко, ще преминат през проходите на Стара планина и ще се сблъскат с ордите на Сюлейман паша при Стара Загора. След това ще изпитат невероятните трудности при защитата на Шипка. Няма да ги спрат бълващите смърт редути при Плевен и Шейново и ще спрат победоносния си поход при Сан Стефано.
Нека, когато над главите ни вятърът развява родния трибагреник, не забравяме, че имаше времена, в които нашата нация бе лишена от самостоятелност, от държавност и собствен път на развитие.
Ако днес можем да се наречем свободни, това не би било възможно без поколения български просветители, революционери и национални герои. Без Раковски и Караджата, без Ботев и Левски, без будителите и възрожденците, без строителите на съвременна България.
В този ден българите заставаме като един горди от завета на дедите ни, от епопеите на Шипка и Априлското въстание, от подвига на Съединението и акта на Независимостта. Днес се покланяме пред делото на всички знайни и незнайни герои и жертви, които българският народ даде в борбата си за национална независимост.
В този ден сме обединени в своята признателност и почит към хилядите руски войни и доброволци от много други народи румънци, финландци, поляци, украинци, сърби, черногорци, естонци, литовци, латвийци и други войни, загинали в освободителната за българите Руско-турска война от 1877-1878 г. Подвигът им няма да бъде забравен и българският народ винаги ще се прекланя с благодарност пред тяхната саможертва!
Припомняйки си зората на българската свобода, в съзнанието на всеки от нас изгряват незабравимите образи на българското опълчение и неговата светиня Самарското знаме, обезсмъртени от народния поет Иван Вазов в „Епопея на забравените”. Те се превърнаха в символ на държавността преди още да имаме държава. В изразител на копнежа по национална самостоятелност. Паметни ще останат думите на стария хайдутин Цеко Петков към българските опълченци: „Нека това знаме да изходи от край до край родната земя българска, нека то да отрие сълзите от тъжните очи на нашите майки, жени и дъщери, да бяга под това знаме всичко поганско, зло и нечисто, а след него да легне мир, тишина и благоденствие“. И наистина тази благословия се превърна в пророчество.
Без съмнение 3 март е онази паметна дата, на която България се завърна на картата на Европа. Този триумф на историческата справедливост бе мощен стимул за развитие, но само първа стъпка в дългия път на политическо и обществено изграждане на Третата българската държава. Утвърждаването на възроденото ни отечество след мрака на вековното забвение изискваше дългогодишните усилия на хиляди родолюбци, прегърнали въжделенията на своя народ за достоен и независим живот. Делото на тези първостроители на България се превърна в истинска школа за държавници, в пример за отговорност и патриотизъм.
В основите на българската държавност бе вграден духът на Възраждането с неговото светло чувство за дълг към народ и отечество. С гордост можем да кажем, че свободните българи тръгнаха редом с най-прогресивните и демократични нации, избирайки ясно и категорично европейски път на развитие.
Въпреки тежките и несправедливи клаузи на Берлинския договор те не се отказаха и от националния идеал, доказвайки чрез актовете на Съединението и обявяването на Независимостта, че няма да позволят да бъдат отклонени от него.
Убеден съм, че и в нашия век на изпитания и предизвикателства ще съхраним възрожденския стремеж на българите да изковем своето достойно място в европейското семейство и да бъдем равни на другите европейски народи. Че няма да пестим сили, за да опазим и укрепим българската държавност. Дължим го на нашите предци, които мечтаеха, работиха и проливаха кръвта си за нея. Дължим го и на нашите деца, които един ден, също като нас, ще могат свободно да извикат: Да живее България! И ще веят гордо родния трибагреник, а децата им ще сричат „Аз съм българче“.
Нека пазим и укрепваме българската държавност и европейска перспектива! Да пребъде България!“.
По-късно пред сградата на община Шумен тържествено беше издигнато националното знаме. Празникът продължава с концерт-спектакъл на ансамбъл „Шумен“ в драматичния театър „В. Друмев“ от 12 ч.
