Малкото шуменско село Белокопитово, станало печално известно като селото, което гони децата си, отново прикова вниманието. Днес селският кмет Алекси Чолаков дойде в сесийна зала, за да даде обяснения по питане на общинския съветник Веселин Пенчев за случващото се в Белокопитово.
Припомняме, че в началото на лятото всеобщо недоволство обхвана местните хора заради разпорежданията на кмета Чолаков, с които децата бяха изгонени и от читалището, и от площада, където обикновено се събираха, за да играят волейбол. Тъй като официалният селски стадион беше потънал в еднометрови бурени и кърлежи, и се използваше за пасище на животните, децата си бяха окосили една поляна накрая на селото, където си направиха футболно игрище. Кметът Чолаков обаче ги изгони и оттам с мотивите, че мястото било общинска собственост https://radian.bg/2018/07/14/seloto-koeto-goni-detsata-si/
Тези решения на селския управник вдигнаха на бунт близките на децата, бяха организирани две събрания, за да реши проблемът. Кметът Чолаков не присъства на тези срещи. Днес заяви, че поканата не го задължавала да присъства!
След медийния шум по случая и изключителния отзвук на скандала в социалните мрежи, кметът Чолаков все пак беше принуден да направи някакъв компромис и този път той свика събрание с недоволните деца. Като журналист, поканен от родителите на децата, аз присъствах и на двете събрания. На последната среща децата бяха навиквани от група възрастни и на моменти третирани като малолетни престъпници, само защото искали да играят на площада и да имат свой клуб в читалището! В залата, разделена на две групи, присъстваше цялата фамилия на селския кмет – жена му, синът, дъщерята, две братовчедки, както и две-три поддържащи го пенсионерки. От другата страна беше групата на самите деца – десетина момичета и момчета на възраст 12 – 17 години, които трябваше сами да се отбраняват от нападките на възрастните. А на моменти сцените ставаха грозни и виковете се чуваха из целия площад!
Днес кметът на Белокопитово Алекси Чолаков отново потвърди решенията си пред общинските съветници и обясни мотивите си. Попитан защо не разрешава на децата свободен достъп до читалището, Чолаков беше категоричен: Децата искали безконтролно по всяко време да влизат в читалището, а това той не можел да позволи! Кметът и читалищното настоятелство са съгласни да „отпускат“ една от ремонтираните зали на децата два пъти в седмицата, но само ако с тях има придружител. Това предизвика резонен въпрос от страна на съветника Добромир Драев: За колко годишни деца става въпрос и защо им трябва придружител в читалището? Общинският съветник Веселин Пенчев също оспори обясненията на Чолаков. „Кметът изобщо не е прав, аз лично присъствах на среща, инициирана от жители на Белокопитово, на която кметът не дойде. На тази среща младежите се държаха изключително възпитано и вземаха думата само след вдигане на ръка, за разлика от възрастните. И мога да ви уверя, че децата никога не са поставяли такова искане – да влизат безконтролно в читалището. Те просто искат да имат един младежки клуб, в който да се събират, както са правели преди да ги изгонят“, обясни Пенчев.
Той постави въпроса защо е отрязан металния стълб, който децата са ползвали за игра на волейбол в центъра на селото и защо не се поддържа селския стадион, а децата са принудени сами да си правят игрище.
„Направил съм за тези деца много, би трябвало да имат очи и да видят, че на този терен пред читалището съм изградил площадка за малки деца с люлки, катерушки, пързалки“, заяви кметът на Белокопитово. Той продължи да настоява, че младежите не могат да играят волейбол на площада пред читалището. „Не знам кой е решил, че може на площада пред читалището да се направи волейболно игрище! Това не място за игрище! Освен това игрището е близо до пътното платно и е опасно. Така че моето решение да премахна този метален стълб е пак в интерес на нашите деца“, беше категоричен Алекси Чолаков. Той продължи да упорства и за другото си решение – да махне младежите дори от селската поляна. „Да, децата си направиха игрище, което не е редно да бъде там. Това е общинска публична собственост, там могат да пасат и животни, но не могат да се изграждат футболни игрища. Първо трябва да се направи промяна в предназначението!“, заяви селският кмет, с което предизвика бурен смях сред част от съветниците.
В крайна сметка, след медийния шум и проведените събрания, все пак нещо е направено за децата с взаимни усилия. Селският стадион вече е окосен от тръните с помощта на родителите, монтирана е волейболна мрежа, поставени са футболни вратички и децата вече могат да се събират и да играят в центъра на Белокопитово. Напрежението сред самите хора обаче все още не е стихнало, защото кметът Чолаков изобщо не поставя под съмнение собствената си правота – както стана ясно и от обясненията му пред съветниците. Вместо това селският кмет започна да се изживява като жертва на политическа репресия и заедно с обкръжението му продължават да лансират версията, че някой иска да седне на кметския му стол и това е причината за скандала с децата. Което освен грозно, е и съвсем безсмислено като оправдание, защото Белокопитово със своите стотина жители няма право да си избира кмет и никой няма да застраши стола на селския управник на следващите избори. Освен ако не сътвори още някой шумен скандал и не го свалят с подписка, както се заканваха съселяните му преди месец…
Дияна Желязкова
