На 24 май честваме Деня на българската просвета и култура, и на славянската писменост. По традиция в цяла България се провеждат ученически шествия и тържества.
Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий, създатели на глаголицата.
През 1857 г. денят на „Светите братя“ е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград. На следващата година този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 г. и в Скопие. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник.
С въвеждането на Грегорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден – 24 май. След 1969 г. се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника – църковен (11 май) и светски (24 май).
За официален празник 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 г.
