От началото на март в обществената Телевизия Шумен е въведено тотално видео и аудио наблюдение – не само входът и коридорът на медията, но и всички работни помещения на журналистите и на техническите екипи се следят чрез широкообхватни камери с опции за звуково прослушване. Контролният център е в стаята на директора на телевизията Георги Софронов, по чиято заповед е инсталирана системата за видеонаблюдение.
Каква е целта на монтираните камери, засега не е ясно. Директорът на общинското предприятие „Общински медиен център“ Георги Софронов трети ден не отговаря на телефона си. Отказва да отговаря по телефона и пресаташето на община Шумен Роза Енчева. Няма отговор и на изпратени от нас писмени въпроси към общинския пресцентър, адресирани към кмета Любомир Христов. Тъй като общината е собственик на лиценза на ТВ Шумен и издател на медията, като осигурява почти изцяло нейната издръжка, за въведеното тотално наблюдение трябва да е искано и разрешението на кмета. До този момент няма отговор дали Любомир Христов е дал такова разрешение.
Системата за видеонаблюдение е монтирана от Телепол по разпореждане на директора на медията. В телевизията са поставени общо 8 камери – на входа, в коридора, както и във всяко работно помещение, с изключение на стаята на главния счетоводител. Работещи в медията, пожелали анонимност, казват, че шефът им получава картина и звук от камерите на компютъра си, на телевизионен приемник в кабинета си и на мобилния си телефон.
Видеонаблюдението в обществената медия е притеснително, смятат граждани, посетили Телевизия Шумен. „Как мога да говоря спокойно за нередности, или за корупция, или за някакъв личен проблем, след като ме гледат и ме слушат и не знам какво се случва после със записите“, пита риторично жител на Шумен.
Част от работещите в телевизията също са обезпокоени от тоталното наблюдение и слушане на разговорите в работните помещения. „Това не е склад за електроматериали и ние не сме крадци, че да ни следят денонощно какво правим и какво казваме“, възмущава се дългогодишен служител на медията.
Никой от работещите в телевизията не можа да отговори на въпроса защо са поставени камерите. Предполага се, че официалният мотив е за по-голяма сигурност. Така е записано и в заповед на директора Георги Софронов, с която той забранява да се „пречи“ на камерите. „Забранявам поставянето на каквито и да е мебели и предмети в обсега на камерите, които биха възпрепятствали нормалното им функциониране и наблюдението в даденото работно помещение!“, пише в заповедта. И се посочва, че при неспазване на забраната ще се налагат административни наказания.

Някои от работещите в телевизията приемат, че видеосистемата наистина е монтирана за по-голяма сигурност и за предпазване от кражби. „Тук влизат много хора, оставят си чантите, докато правят записи, вероятно камерите са поставени и като средство против кражби“, предполага един от репортерите. Всъщност, в Телевизия Шумен отдавна не се е чувало за кражби. Но дори и това да е причината, камерите в коридора и над входната врата са достатъчни, за да засекат потенциални крадци. Не е ясно защо трябва да има наблюдение и във всички работни помещения.
Според други колеги от телевизията, камерите са монтирани, за да може шефът им да вижда кой кога си тръгва от работа и дали се спазва работното време. Но и в този случай са достатъчни камерите на входа, не е необходимо наблюдение на всички места.
Искат да ни следят какво правим и какво говорим – това е мнението на много от работещите в обществената медия. Някои даже са отказали да подпишат заповедта за монтираното видеонаблюдение в знак на несъгласие с тоталното следене.
Други обаче не намират нищо притеснително в монтираните камери. „Нямам притеснение от камерите, ако те се използват по целесъобразност и в съответствие със законовите изисквания“, казва един от репортерите на телевизията.
Иван Радев, АЕЖ: Остава етичният въпрос за доверието
„По принцип това е трудов проблем. Законът допуска наблюдение по време на работа, а медиите и журналистите нямат по-високо ниво на защита от другите, така че ако работодателят е преценил, че ще наблюдава процеса, той може да го направи. От правна гледна точка това не е нарушение“, заяви Иван Радев, член на УС на Асоциацията на европейските журналисти, когото потърсихме за коментар по случая.
Радев обаче напомни, че според Закона за радиото и телевизията журналистите имат право публично да критикуват решенията на работодателя си и да изразяват критично отношение, като това не може да се приема за нелоялност. „Ако нещо в работата на обществената медия не се харесва на журналистите, те са свободни да го кажат, включително и пред други медии“, заяви Иван Радев и припомни достойната позиция на журналистите от националното радио, които открито говореха за проблемите, когато в медията им имаше напрежение.
Въпреки че видеонаблюдението в една медия не е нарушение от правна гледна точка, остава етичният въпрос – в случая това е въпросът за доверието между ръководството на медията, ръководството на общината и журналистите, коментира Радев. В тази връзка той изтъква, че хората не са по-ефективни, когато са поставени под наблюдение, а когато става въпрос за журналисти, проблемът с доверието е още по-чувствителен. „Би трябвало журналистите да поставят въпроса каква е целта на това наблюдение. Въпреки че телевизията е общинска, те имат право свободно да изразяват мнението си“, заяви Иван Радев.

Каква е ролята на камерите?
Наистина, основният въпрос в случая е: Каква е ролята на тези камери?
Дали тоталното видеонаблюдение се прави с цел сигурност и охрана на имуществото? Досега, за щастие, общинската телевизия не е била обект на нападения, нито пък на престъпни посегателства, пък и имуществото й не е от най-престижните в тази сфера, че да привлече крадците.
Може би наблюдението е с цел дисциплина на труда, защото, както посочва Иван Радев, това е другият често срещат мотив на работодателите да слагат камери – за да не се „скатават“ хората им от работа. Но дори и тази цел не оправдава камерите във всяка стая, защото наблюдението на входа ще засече кой кога влиза и излиза от работното място.
А може би целта е да се засили усещането за тотален контрол, който да предотврати всяка проява на инакомислие? Това усещане без съмнение ще засили автоцензурата или цензурата още при подготовката на материалите.
Факт е, че никой не може да се чувства комфортно, ако е поставен под непрекъснато наблюдение и подслушване. И каквато и да е целта на тази мярка, остава въпросът: С какво тоталното видеонаблюдение повишава качеството на журналистиката в Телевизия Шумен и качеството на цялостния продукт на обществената медия? Не по-малко важен е и ефектът върху колектива на медията, подложен на непрекъснато следене и слушане.
Тук е мястото да посочим, че дори в общинската администрация в Шумен няма въведено такова тотално следене. Камери има само в общите помещения, но не и в работните кабинети на чиновниците. Журналистите в общинската медия обаче явно са „заслужили“ по-голям контрол.
„Те имат право на добри условия на труд, така че да се чувстват добре и комфортно на работното си място. Ако имат проблеми с видеонаблюдението, трябва да поставят въпроса и да се търси решение!“, категоричен е Иван Радев.
Дияна Желязкова






Роза Енчева под наблюдение ли работеше в Радио Шумен? Това ли е позицията на журналист? Срам за пиара на общината.