Ковид-19 изпрати хиляди пациенти в медицинските лаборатории. Диагностиката на микробиолозите е решаваща за тяхната съдба. Бактерии, бацили, вируси атакуват човечеството хилядолетия. От древността до наши дни медицината се бори с тях. Пандемията е повод да се върнем към историята на научните открития и мястото на микробиологичните лаборатории у нас. Шуменските микробиолози са сред първите в България, които създават екип в болница.
ПО ВРЕМЕТО НА ХИПОКРАТ,
живял /460-377 преди н. е./, възниква мисълта за живата природа на причинителите на заразните болести, паралелно със схващането, че епидемиите са резултат на вредни изпарения от гниещи вещества (миазми), произлизащи от почвата, въздуха и водата. Едва през I век Н. Варон утвърждава тезата, че те са невидими, проникват в тялото на човека през носа и устата и предизвикват болести.
Микробиологията е биологична наука за живота, развитието и значението на микробите за човека и околната среда. Развива се едва през XVII – XVIII век, достига апогея си през XX век и напредва до днес. През 1540 г. братя Йенсен изобретяват микроскоп, с който Р. Хук доказва клетъчния стоеж на растенията.
ОТКЪДЕ ИДВА ИМЕТО ВАКСИНА?
През 1774 г. фермерът Бенджамин Джести в Англия доказва, че шарката по кравите е свързана с вариолата – едрата шарка. Съзнателно заразил сина си с кравешка шарка и той не се разболял. Така се разпространява думата „ваксинация“ от vacca – латинската дума за крава.
Луи Пастьор полага основите на микробиологията като самостоятелна биологична дисциплина през 1878 г. – Освобождението на България от османско робство. През 1880 г. е създадена
ПЪРВАТА ЛАБОРАТОРНА ВАКСИНА
срещу кокоша холера от Луи Пастьор, а само една година след това – ваксината против антракс. На основата на тези две ваксини французинът увековечава заслугите на своя английски предшественик Едуард Дженер, създател на противовариолната ваксина (1796 г.).
Следва третата, противобясната ваксина през 1885 г. Пастьор спасява човечеството от смъртоносното заболяване, утвърждава принципа на специфичната профилактика и терапия. Създават се много Пастьоровски станции и институти в света.
Мечников пише за благоприятното влияние на млечнокиселите бактерии (Bacterium bulgaricum) в чревния тракт и обяснява дълголетието на българите с голямата консумация на българското кисело мляко.
През 1929 г. Флеминг открива пеницилина и започна ерата на антибиотиците и успешната терапията на заразните болести. Но идват проблемите за изменчивост на бактериите, резистентност и др.
НАЧАЛОТО НА МИКРОБИОЛОГИЯТА В БЪЛГАРИЯ
След Освобождението българското правителство търси спасение от валиолата. С Указ № 198 от 7.ХІ.1881 г. Княз Александър Батенберг създава специална лаборатория под названието “ Оспеный телятник“ /едра шарка по телетата/ към
ОКРЪЖНАТА БОЛНИЦА В РАЗГРАД
с ръководител руския лекар Борис Абрамович Окс. Задачата на телятника /обора за телета/ била да произвежда телешка лимфа и детрит за ваксинация на населението в България. Заслугата на д-р Окс е, че той не само произвежда ваксина, но и събира статистически данни за нейната ефикасност.
През 1884 г. лабораторията се премества във Варна и откриват втори Оспен институт в Русе. През 1893 г. Оспеният институт се установява за постоянно в София и се нарича Софийски оспен (ваксинационен) институт. През 1901 г. е открит и противочумен институт.
Бактериологичният институт произвежда противохолерна ваксина и противобясна ваксина в София.
ПЪРВАТА ИМУНИЗАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ
се прави на 6 октомври 1897 г. Спасен е животът на хиляди хора, ухапани от бесни животни.
Задължителна била само вариолната имунизация, в резултат на което след 1928 г. вече не са регистрирани заболявания. През 1929 г. имаме Институт на народното здраве. С финансовата помощ на Рокфелеровата фондация за него се построява нова сграда.
През 1949 г. с помощта на съветските специалисти се създава Републикански институт по епидемиология и микробиология. Акад. Владимир Марков е основател на Катедрата по микробиология към Медицинския факултет още през 1921 г. и неин несменяем ръководител до пенсионирането му през 1960 г. Той е създател на медицинската микробиология в България. Много са неговите открития, между които за лечебната тиня в Поморие и Балчишката тузла /солница/. Идеалът му е: „Микробиологията да служи на живота“.
Точно в тоя период, още преди откриването на Медицинската академия през 1972 г., на здравната карта се появява
МИКРОБИОЛОГИЧНАТА ЛАБОРАТОРИЯ В ШУМЕНСКАТА БОЛНИЦА
През февруари 1961 г. в две помещения се създава сектор „Микробиология“ към клиничната лаборатория със завеждащ д-р Недко Недев, както той сам описва в мемоарите си. Главен лекар на болницата е д-р Стоян Николов. В този момент такива изследвания се правят в лабораторията на ХЕИ, а микробиологични лаборатории има само в 3 окръжни града /София, Пловдив, Варна/. Това е голямо предимство за болницата в Шумен – бърза диагностика на хоспитализирания пациент, обсъждане в екип на резултатите и лечението, бързо обработване на биологичния материал, контрол на микробната флора в болницата, антибиотичната резистентност и вътрешнаболничните инфекции.
Микробиологичната лаборатория е обособена в най-южното крило на терапевтичния блок, където по-късно е радиоизотопната лаборатория на онкодиспансера. Разполага с миялно помещение, голяма стая за приемане и обработване на материалите и за разливане на хранителни среди. В отделна стая са секторите за отчитане на пробите. Персоналът е: д-р Мария Василева – микробиолог, клиничните лаборанти Теменуга Георгиева и Тодорка Димитрова, Виолета Катранджиева – химичен лаборант и санитарката Хрисонка.
През есента на 1970 г. д-р Василева заминава за София и на нейно място
ПОСТЪПВА Д-Р СНЕЖАНА НОНЕВА
През първите два месеца я обучава д-р Досьо Петров от ХЕИ. В тия години най-трудоемкият процес е приготвянето на хранителните среди, няма готови и микробиолозите ги изработват по рецепта. В спомените си тя разказва как всеки ден болницата закупува 10-15 кг телешко месо, от което прави бульона и се стерилизира в колби от по 10 литра. Бульонът се разлива в стотици епруветки, в които се намножават носни, гърлени, раневи и други секрети. По-късно този метод е отхвърлен и се преминава към директни посявки. На българския пазар няма антибиотични дискове и микробиолозите ги приготвят сами – правят от филтърчна хартия с перфоратор дискове, като всеки един се напоява с определено количество антибиотик.
ЧРЕВНИТЕ ИНФЕКЦИИ СА ТИПИЧНИ ЗА НАСЕЛЕНИЕТО
в периода 1970-1990 година. Деца и възрастни колективно почиват на море при не много добри хигиенни условия. Ученици от пионерски лагери се връщат болни от дизентерия или салмонелоза. Пълни автобуси с хора от сватби и кръщенета се приемат с чревни инфекции.
През 1974 г. д-р Нонева придобива специалност по микробиология при проф. Юрий Тягуненко – поставил основите на тази диагностика у нас. Една година по-късно е назначена д-р Емилия Христова – втори лекар.
През следващите 32 години под ръководството на д-р Снежана Нонева се утвърждава една от най-добрите болнични микробиологични лаборатории в България. До 2000 г. се сменят много директори на шуменската болница, които искат закриването на лабораторията. Не успяват, но принуждават екипът да напусне заеманите помещения.
ТОЙ СЕ НАСТАНЯВА ВЪВ ВИВАРИУМ ЗА МОРСКИ СВИНЧЕТА
през зимата на 1980 г. Снегът е до колене, но дамският колектив пренася апаратура, хладилници, стъклария и хранителни среди до „новото“ помещение – бордей, собственост на тубдиспансера. Мазилки падат отвън, мазилки падат и вътре. В грохналата сграда в двора на болницата вода тече през покрива при всеки дъжд.
За този административен срам на шуменското здравеопазване писахме не веднъж, защото скандализираше медици и пациенти.
Персоналът на микробиологичната лаборатория се обединява с лаборантите Димитричка Калчева и Пенчо Иванов, санитарката Жечка от бившата лаборатория за туберкулоза на диспансера за белодробни болести.
Рухналата сграда, приспособена за лаборатория, е с три работни стаи /едната бокс с лека конструкция за туберкулоза/, две миялни и битовка. В помощ са „апаратна“ стая за автоклавите и две складови помещения, негодни за съхранение на консумативи.
През есента на 1986 г. д-р Христова заминава за Варна и мястото й заема д-р Емилия Бозова, година по-рано завършила медицина. През 1990 г. тя защитава специалност. Към колектива се присъединява лаборантката Цветанка Данаилова. В лабораторията са обособени 6 функционални сектора с лаборант във всеки.
До 1995 година
БОЛНИЦАТА ОТГЛЕЖДА ОВЕН,
а екип от лекар и лаборант от сектор „Хранителни среди“ всяка седмица взема от него кръв за приготвяне на средите и се грижи за доброто състояние на овена. Трагикомични са инцидентите, когато овенът е откраднат и спешно се търси друг за купуване. Д-р Христо Марчев – директор на болницата, решава проблема. Дава овена за отглеждане в КАБИЮК с договор да се доставя всяка седмица кръв от животното. По-късно се осигурява транспорт за директно закупуване на кръв от Националния център за заразни и паразитни болести /НЦЗПБ/ в София заедно с консумативите за болницата.
През 1994 г. с помощта на д-р Тереза Чолакова – болничен епидемиолог,
ЛАБОРАТОРИЯТА ПОЛУЧАВА ДАРЕНИЕ
– компютър с принтер, един от първите в българските болници. Това спестява проследяването на вътрешноболничните щамове и пресмятането за всяка проба. Закупува се програмата КМЕХ от УМБАЛ „Света Екатерина“ в София. Със съдействието на икономическия директор Красимир Колев се ремонтира освободена стая на съдебния лекар за лекарски кабинет на лабораторията с условия за работа с компютъра.
Микробиологичната лаборатория на шуменската болница тогава е трета по оборудване и качество след тази в ИСУЛ – обработва и изписва със специализирана програма всички проби, микроорганизми и резистентност. Лечебното заведение има своя антибиотична политика на базата на анализите на болничните организми. То закупува експресни тестове за диагностика на менингити и сепсиси. Лекарите са на разположение в извънработно време за спешни случаи: газова гангрена, антракс, менингит и др. Лабораторията диагностицира много редки и опасни микроорганизми, причинители на коремен тиф, листерия и др., потвърдени от референтната лаборатория на НЦЗПБ.
През март 2002 г. е публикуван националният стандарт „Клинична микробиология“. Лабораторията започва подготовка за акредитация. През 1999 г. се провежда първият цикъл на вътрешен контрол на качеството от София. Шуменските микробиолози получават 100 точки от 100 възможни. През следващите години 2 пъти годишно се контролират системните гъбични инфекции и серотипиране на салмонели.
През 2000 г. заедно с още 20 български лаборатории шуменската лаборатория се включва в мащабна Европейска програма за проучване на причинители на инвазивни инфекции EDRSS. В резултат на това получава
ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТ ЗА КАЧЕСТВО
Същата година община Шумен закупува за лабораторията автоматизирана система „mini API, BioMerieux“, френско производство, за точна идентификация, ускорена антибиограма и оценка с компютърна експертна програма. Времето за изследвания се съкращава с 24 часа.
В периода 1997-2000 година се пенсионират първите лаборанти в микробиологичната лаборатория. На тяхно място постъпват Катя Николова, Светла Русева, Дияна Кънчева, Любляна Костова. Сменят се и санитарките. На мястото на Пенка, Цеца, Марина идват Пенка Иванова, Лилия Герова, Гинка Михайлова. Въпреки намаленото финансиране и стреса, съкратена е една от лаборантките.
През 2002 г. д-р Нонева се пенсионира, а началник става д-р Бозова. В колектива постъпва д-р Светлозара Петкова с придобити две специалности за инфекциозни болести и микробиология в закритата Военна болница. През 2003 г. след конкурс старша лаборантка става Любляна Костова, бакалавър по здравни грижи. Напуска през 2007 г. и мястото й отново заема Цветанка Данаилова. Новата лаборантка е Поля Йовчева.
В лабораторията се въвежда скрининг на скрита антибиотична резистентност, тя участва в програма BulSTAR. Подновява се остарялата апаратура, осигуряват се качествени тестове, реактиви и биопродукти със сертификат за качество ISO.
През 2005 г. „Областният диспансер за пневмофтизиатрични заболявания със стационар“ ЕООД закупи автоматизирана система за ускорено култивиране „Bаst,ALERT3 D-60“, френско производство, на стойност 35 900 лв. и я предостави с договор на болницата. Тя е третата в страната след София и Плевен. През 2007 г. диспансерът осигури за микробиологичната лаборатория и ламиниран бокс за безопасна работа при обработка на туберкулоза на стойност 15 000 лв.
По-късно болницата закупи втори модул за хемокултури – изследване на микроорганизмите в кръвта на стойност 40 000 лв.
И докато микробиолозите се оборудваха с модерна апаратура, ХЕИ продължаваше да прави предписания, според които сградата на лабораторията не отговаря на санитарните изискванията. При унизителни условия в бившата барака за морски свинчета колективът работи 25 години! А обслужваше не само болницата, но и три диспансера – онкологичен, белодробен, кожен. Конкуренцията на здравния пазар беше факт, липсваха пари за реализиране на готовия проект за преустройство.
През 2005 г. д-р Недко Тодоров – изпълнителен директор на „МБАЛ-Шумен“ АД, успя да осигури средства от МЗ за ремонт на източното крило на втория етаж на терапевтичния блок, бившето нервно отделение. Лабораторията беше преместена, имаше самостоятелен вход, а лентата тържествено бе прерязана на 21 юни 2006 г.
НОВА БАЗА ПО ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТИ
Микробиолозите работеха с 3 компютъра и 3 принтера. Четири месеца по-късно тя получи висока акредитационна оценка.
На откриването д-р Бозова каза: „Първи в страната ние въведохме компютърната обработка на резултатите и започнахме да правим периодични анализи за резистентността на бактериите – автоматизирана система на пневмофтизиатричния диспансер. От тази година извършваме и диагностика на гъбичните инфекции, които са причина за сепсис“.
Представителите на фирма „Интербизнес“ съобщиха, че нашата болнична лаборатория по микробиология е най-добрата в Северна България, като изпреварва дори тази на лидера – Медицинския университет в Плевен.
Тогава колективът си пожела още един апарат за хемокултури на стойност 45 000 лв. През 2009 г. той беше закупен.
През август 2008 г. лабораторията получи четвърти компютър и луксозен термостат с електронен дисплей. Месец по-късно пристигна автоклав на стойност 14 000 лв. с целева субсидия от МЗ.
От 2010 г. са спрени консумативите за автоматизираната система на бившия белодробен диспансер и този вид изследвания за туберкулоза се правят в София.
През 2013 г. микробиологичната лаборатория обслужваше трите болници в Шумен, Нови пазар, В. Преслав, трите диспансера и частната кардиологична болница „Мадара“. Десетина бяха частните лаборатории в областта, с които се конкурираше. Кожният диспансер, Белодробната болница и болницата в Нови пазар отдавна са закрити.
ЗДРАВНАТА КАРТА СЕ ПРОМЕНИ И ЗА МИКРОБИОЛОЗИТЕ
Какво е кадровото обезпечение по клинична микробиология в Шуменска област? По данни на Регионалната здравна инспекция, сега в ДКЦ има 1 лекар микробиолог и 9 лаборантки; в РЗИ – 1 лекар и 3 лаборантки; в Първа частна медико-диагностична лаборатория – 1 лекар-специалист и 8 лаборантки общо; в МДЛ „Ноневи“ – 1 лекар-специалист и 7 лаборантки; в шуменските манипулационни на СМДЛ „Рамус“ /София/ работят 7 лекари-микробиолози и 86 лаборантки. В частните лаборатории данните за лаборантките са и за сектор клинична лаборатория.
В МБАЛ-Шумен микробиологичната лаборатория изпълнява стандарт за второ ниво на компетентност за болнична помощ и стандарт за лаборатория по туберкулоза средно ниво. Защитила е
СЕРТИФИКАТИ С ОТЛИЧНА ОЦЕНКА
от външен контрол по микробиология за цикли от 1999 г. и вирусология от 2018 г. до 2021 г. включително, осъществяван от микробиологичен отдел на НЦЗПБ – София. Участва в Международна програма EARSS – Европейска система за наблюдение на инвазивни патогени и антибиотичната им резистентност” и защитава ежегодно Международен сертификат.
От началото на 2021 г. лабораторията обособи, оборудва и въведе PCR– диагностика, като получи лиценз за извършване на „Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19”. От тогава извършва PCR- диагностика с автоматичен апарат за екстракция Libex, Tianlong и за амплификация Real Time PCR Accurate 96, DLAB Scientific Inc.
Екипът е с по-голяма натовареност по време на пандемията. Д-р Димитър Костов – шеф на МБАЛ, назначи шеста лаборантка. В екипа са: Диана Кънчева, Катя Добрева, Поля Йовчева, Румяня Ванчикова, Цветанка Данаилова. Старша лаборантка е Полина Добрева, бакалавър по специалността „Здравни грижи”. От две години д-р Станислава Войчева специализира „Клинична микробиология“.
Лабораторията прави уникални за Шуменския регион изследвания на трудно-култивиращи се причинители на ентероколити; Лаймска болест – IgM, IgG в серум, IgG в ликвор; сифилис TPHA – количествен, VDRL; бърза и точна идентификация, включително и на редки патогени, определяне на чувствителност чрез MIC /според изискванията на СЗО/ и др.
Екипът има нужда от нови микроскоп, автоклав, термостати. С времето и това ще стане.
Неотдавна на форум, посветен на антимикробната резистентност и COVID-19 представител на СЗО у нас съобщи, че България е на първо място по вземане по неадекватен начин на антибиотици в Европа. Антимикробната резистентност е една от най-големите заплахи за живота на хората заедно с климатичните промени, промените в психичното здраве и патогените като COVID-19.
Тук е мястото на нашите микробиолози. Разчитаме на техния професионализъм, за да запази лабораторията в МБАЛ-Шумен лидерските си позиции в страната.
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Архив
