През 1875 г. във Виена излиза от печат книгата „Селският лекар“ от д-р Иван Богоров, завършил медицина в Париж, живял в много европейски градове, учителствал в Шумен. Както пише авторът на сборника с медицински съвети, „лекарят ни показва как да си вардим здравето; как да познаваме болестите, та кога се разболеем, да се церим с пристойни цяр и лек; как да си гледаме добитъка и кога заболее как да го лекуваме“. Богоров цитира знания „от световната бивалица“. От писанието разбираме, че лечителят през Възраждането е бил всичко за народа си.
С тази апостолска мисия са и селските доктори днес. Джипитата в селата не ползват отпуск, не посещават санаториум, при изключителни случаи влизат в болница за лечение и рехабилитация. От 2000 г., старта на здравното осигуряване, селското здравеопазване е в задния двор на социалната политика. На празника на Българския лекарски съюз, разказваме за д-р Евгений Кара – един от тримата отличени с наградата „Лекар на 2023 г.“ от шуменската лекарска колегия.
Професионалната биография на този медик показва истинската картина на селското здравеопазване, за което едва ли са се сетили нашите кандидати в предизборната кампания за местна власт. Нито един лекар – бъдещ общински избраник, не е посетил лекарските кабинети в отдалечените райони с най-бедно население, за да разбере проблемите на колегите си.
Д-р Евгений Михайлович Кара е джипито на жителите от няколко общини с основна практика в село Никола Козлево. Роден е в гр. Кахул, Молдова. Един от братовчедите му бил фелдшер, с който много се гордеел. Това го ориентирало към лекарската професия. Пристига в България през 1996 г., когато има програма за бесарабските българи – да се обучават в наши университети, без да плащат семестриални такси и да получават и стипендии. Постъпва в Медицинския университет във Варна, а след две години се мести в МУ-Плевен, където се дипломира. Познати му съобщават, че има свободна джипи практика в село Никола Козлево. То е близко до Молдова, където често посещава роднините си. Д-р Кара купува къща – база за амбулаторията му на общопрактикуващ лекар. Започва с 400 пациенти, но после те се увеличават много. Тогава прави групова практика заедно с д-р Анна Георгиева в село Пет могили, за да съвместяват ангажиментите. Защото на село джипито е всичко – спешна и неотложна помощ, лечител и психиатър, санитар и медицинска сестра, администратор и аптекар, шофьор и счетоводител, просветител и социален работник. Истински възрожденец и през XXI век!
Сега в пациентската листа на д-р Кара са над 3000 жители – от общините Никола Козлево и Каолиново, дори от областите Добрич и Силистра. Над 30 % от записаните са без здравни осигуровки. След като д-р Георгиева закрива практиката си, втори лекар постъпва при д-р Кара – д-р Веселин Василев от Шумен. Дежурства дава и фелдшерът Стефан Стефанов от Центъра за спешна медицинска помощ в областния град. Като медицинска сестра работи съпругата на д-р Кара, има техническо лице за обработване на документацията. За работа в неблагоприятни условия в селски район получава от здравната каса допълнителни финансови стимули. Има кабинет за частна практика във Варна.
Населението в община Никола Козлево е застаряващо, но това не плаши селския доктор. Той казва: „Ходя на домашни визити, но повечето от хората свикнаха да ме търсят вкъщи. При мен има всички удобства – ехограф, вземам кръв за изследвания, която пращам с куриер в клинична лаборатория в Шумен. Резултатите идват бързо, не се бави диагностичният процес. Община Никола Козлево е към филиала за спешна медицинска помощ в Каолиново. Пациентите предпочитат да не пътуват до там, а да ме посещават лично. Преди години в селото идваха специалисти от Шумен – педиатър, кардиолог и др., но това е минало… При 95 % от случаите сам си решавам проблемите. Дори по време на пандемията правех всичко в амбулаторията си. Случвало се е да имам на ден 10 пациенти с вливания на система. Много от хората в тежко състояние отказваха да влизат в шуменската болница. Едва дишат, но пристигат с думите: „Каквото ще да става, оставам тук!“ Доставих кислородни апарати от Шумен. Имах пациент със сатурация 42 и оживя! А трябва да е над 98. Цял месец го лекувах. Много болни в пандемията починаха. Слава на бога, при мен не се случи! Имаше джипита, които тогава затвориха практиките си. Аз нито за ден не съм преустановил работа. И да съм боледувал, не съм разбрал“.
Точно преди пандемията той защитава специалността „Фамилна медицина“, задължителна за джипитата. С благодарност си спомня, че през първите години на практиката е получавал помощ от педиатри като д-р Големанова и д-р Семкова, д-р Даниел Димов – АГ, д-р Дончо Мончев – гастроентеролог, д-р Валентин Семков – хирург, д-р Огнян Илиев – кардиолог. След 20 години опит в медицината вече е по-уверен и ориентиран в нормативните документи на здравната каса. Усмихва се и казва:“ Работя с кеф!“
При много тежки случаи насочва пациентите си към болниците в Шумен. Скоро пристигнало малко дете с мозъчно-черепна травма, което веднага насочил към специалисти във Варна.
Д-р Кара е доволен, че главните пътища в общините вече са добри. Бившата здравна служба в село Никола Козлево беше ремонтирана по програма „Красива България“ с 200 000 лв. безвъзмездно, но вътре е празна. Поне 100 000 лв. ще са нужни за обзавеждане и медицинска апаратура. Трябва да се помисли и за отопление на помещенията. Ако се оборудва сградата, той е готов да премести практиката си в нея. В момента разполага с пет стаи в амбулаторията си, но не са му достатъчни. Има домашно парно отопление с дърва. Съпругата на д-р Кара е пред дипломиране за магистър-фармацевт. Това му дава шанс да открие аптека в отделна сграда до джипи практиката си. Ще бъде удобно за пациентите, защото често разходите за път до Нови пазар или Шумен са повече от цената на лекарствата.
Д-р Кара иска още неща да постигне в медицината. „Много ми е интересна малката хирургия, при мен често идват пациенти след инцидент. Искам да посещавам още практически семинари за диагностика. Гладен съм за всяка нова медицинска информация, която ще е в помощ на пациентите ми. Преди години бях на форуми за общопрактикуващи лекари в Истанбул, Виена, Братислава, осигурени от фармацевтични фирми. Сега много се говори за телемедицина, но друго е да имаш контакт с пациента очи в очи. Още като видя походката на болния, как седи, как гледа, дори миризмата на тялото е важна за поставяне на диагнозата. Важно е да накараш страдащият да ти сподели. Връзката лекар-пациент е незаменима“.
Д-р Кара помни и тежки случаи. Съпругата на негов приятел умира в ръцете му при домашна визита. Истината е, че е на разположение 24 часа в денонощието. Смята, че най-важното за една джипи практика е персоналът – медицински специалисти, които да правят манипулациите, да обработват документацията, да не се губи време. Една от жените в екипа си ще изпрати на 6-месечен курс за лекарски асистент. Споделя: „Практиката ми сега е подредена. Когато започнах в началото, всяка нощ ме будиха по няколко пъти. Преди години в голяма зима и при непроходими пътища се наложи да израждам бебе. Гинеколозите даваха инструкции по телефона от Шумен, помогна и акушерката леля Пенка“.
Най-големият му отпуск е 3-4 дни в годината. Тогава отива да види майка си в Молдова. Любимото му хоби е да кара АТВ из гората. Три пъти в седмицата посещава фитнес зала в Шумен, за да поддържа спортна форма. Не иска да живее в голям град. Признава си: „На село ми е прекрасно! Имам огромен двор с кучета, котки и всякакви животни. Аз съм ловджия, но на лов не ходя. Съжалявам животните, мили са ми да ги убивам…“
Благодарността на населението е чувствал много пъти. Един ще му донесе ябълки, друг – тиква, трети – яйца. Бедни хора, но с голяма доброта. Намира кой да му помогне и в домашното стопанство. Пациентите му честитят не само Коледа, Бабинден, 7 април – Денят на здравето, но знаят, че 26 януари е рожденият му ден. Десетки поздравления получил и за отличието „Лекар на 2023 година“. За 50-годишния си юбилей тази зима организира празник с приятели в Плиска.
17-годишната му дъщеря Анастасия е ученичка във Варна и се подготвя да кандидатства медицина. Синът му Никита е само на четири години.
Колко тежко е да си семеен лекар скоро коментира д-р Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България. Той каза: „Бумащината, в която сме потънали, бързо се превърна в „електронизащина“. Дигитализацията не води до улеснение за личния лекар. Защото бумащината, с която се борим, е един от основните фактори. Електронното попълване на документи не облекчава лекарите. Натоварването, на което са подложени общопрактикуващите лекари, е изключително голямо, а бърнаут , „синдромът на изпепеляването“, се среща много често и засяга немалка част от колегите. ТЕЛК не е работа на лекарите, които се занимават с диагностика и лечение. ТЕЛК не подпомага диагностично-лечебния процес , а води до социални придобивки. Така че ние призоваваме общопрактикуващите лекари да не бъдат занимавани с ТЕЛК!“
По данни на Националното сдружение на общините, от началото на октомври 2023 г. в 929 малки градове и 3882 села, в които живеят 800 000 души – 12% от населението на България, няма осигурен достъп до първична медицинска помощ. От тях 2142 населени места са с население над 100 души, а 104 – с над 1000 души. Това бъдещите кметове на общини и села знаят ли го? Затова сдружението предлага мобилни здравни кабинети в селата без медицинска помощ.
Жителите на община Никола Козлево са щастливи, че имат личен лекар, който не пристига от Шумен, а вече 20 години живее при тях. Защото при тоя хаос с електронните рецепти за антибиотици, проблемът е и за пациентите в Делиормана.
Такива са „бивалиците“ на селския доктор в лето 2023-то. Той е първият фронт на здравеопазването и е част от националната сигурност на държавата.
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Личен архив
