С първа изложба в художествената галерия „Елена Карамихайлова“ се представи Николай Калев – „Моята родина“, акварел. Досега той има две самостоятелни изложби акварелна живопис в читалище „Напредък – 1869” и участия в изложби в Балчик и Мангалия /Румъния/ през 2016 г.
Николай Калев е роден през 1947 г. в Шумен. Син е на Любен Петков, живописец и дългогодишен художник-проектант на шуменския театър. Завършва гимназия „Никола Вапцаров” през 1965 г. и ВНВВУ „Г. Бенковски” в с. Долна Митрополия през 1969 г. Служи като военен пилот и командир на летищата Балчик и Равнец. По-късно завършва Военната академия в Москва /1978 г./. Пенсионира се през 1989 г. От 2000 до 2005 г. два мандата е председател на Общинския съвет на БСП в Шумен. През 2019 г. е един от учредителите на „Клуб култура за Шумен”, а от декември 2021 г. до март 2023 г. е негов председател. През 2020 г. става областен председател на Съюза на ветераните от войните.
Защо рисува акварел? Николай Калев отговори: „Защото е много просто. Трябват четка, бои, вода и картон. Така започнах като дете. Имам няколко картини с маслени бои, още стои триножникът на баща ми. Рисувам пейзажи и натюрморти, хора, образи – не. За тях трябва много майсторлък! Не мога да не рисувам. Имам чувства, емоции след различни преживявания и размисли, които не мога да не ги изразя на платното. Живописта е моя вътрешна духовна потребност. Тук съм изложил 34 творби, но десетки други са у дома, подарявал съм на приятели и роднини“.
Признава, че има малко картини на тема море, защото то много трудно се рисува. Все пак видяхме творбата му „Сърдито море“. Обещава то да бъде отново негова тема, макар че като баща си е лудо влюбен в планините, старите селски къщи, часовниковите кули и крепости, закътаните кътчета в природата. Почти не е рисувал самолети, писти, авиация.
През 1915 г. Николай Калев издаде книгата „Сърцето на артиста“, посветена на баща му. Тя е не само биографичен разказ за художника и неговата фамилия, но и историческа хроника за шуменския театър през втората половина на ХХ век. През последните седем години Николай Калев пише книга за професионалния си път в авиацията. Трябваше да излезе тая пролет, надява се да стане през следващата.
Художникът посрещна стотина гости, много от които пристигнаха с цветя, картини, лични сувенири. Сред гостите имаше общински съветници от различни групи, шефове от общинската администрация, читалищни дейци, библиотекари, учители, художници, литературни творци, офицери от запаса, приятели от детството и младостта.
Кметът проф. Христо Христов пристигна с букети за художника и неговата съпруга, както и с подарък марково вино. Той каза: „Валя е щастливка, че има до себе си такъв деен общественик, активен политик. А днес с тази изложба откриваме таланта му на художник. Поне за мен това е първата среща с художника Николай Калев“.
Авторът беше много развълнуват от признанието на шуменци. На гостите той каза: „Скъпи приятели, добър вечер и добре дошли. Много се радвам, че сме заедно тук и сега. Днес за мен е празник! Това е първата ми самостоятелна изложба в художествената галерия „Елена Карамихайлова“, за което благодаря много за нейното домакинство и на нейния директор Диян Евтимов. Тази изложба посвещавам на моя баща – художникът Любен Петков. Той вече не е между живите, но ме гледа отгоре. Аз бих го запитал: как е татко? Навярно той би отговорил: „Кайчик, не е толкова зле“. /Тук естествено се развълнува и просълзи/. Аз израснах в такава среда. Баща ми беше художник-бохем, някога член на Якобинския клуб в София, където си е пил виното с Богомил Райнов, Никола Вапцаров, Иван Пейчев, Александър Геров, Александър Вутимски… Наследил съм мъничко от този дух и от неговия талант. Не ме е учил много баща ми. Той изповядваше тезата, че всеки сам трябва да се развива. Аз не се смятам за художник, а за човек, който обича да рисува. Рисувах като дете и курсант. По-късно в кариерата ми в авиацията много трудно намирах време за рисуване. Баща ми почина през 1997 г., а аз шест месеца бях денонощно до болната си майка. Тогава натрупаният емоционален заряд излях на хартията. Така сам, лека-полека, започнах да овладявам изобразителното изкуство. Радвам се, че сега мога да покажа мои творби на своите съграждани. Аз не съм модерен или постмодерен в картините си. Баща ми ме е учил да наблюдавам природата – в гората, край язовири и реки, на морето. Много красота има на нашата земя, за жалост красотата не е много в човешките взаимоотношения. А човек трябва да оценява мига! И си спомням за един трактат на Плиний Стари, където древните ни учат как да се поклоним на талантите… Старая се да рисувам искрено като тях, но това, което виждате, е моята душа. Благодаря!“
Диян Евтимов поздрави Николай Калев за изложбата и призна, че той е изненадал много хора. Дори съпругата на художника се учудила колко различно изглеждат картините, когато не са в папките, а на стените на галерията. Диян Евтимов каза: „Имам навик да вляза в галерията и да разгледам платната, когато в залата няма никой. Това, което на пръв поглед въздейства като творба. От акварелите лъха нещо непосредствено, чисто, детско. Както каза Николай Калев, той си е изложил душата пред публиката. Това е големият риск за автора, който показва нещо съкровено, което извира от вътре. Един огън, който го гори. Ние го познаваме като общественик, но тук го разкриваме в картините му. Пожелавам му да запази този огън и да го къта до края на живота си“.
Художникът благодари на семейството си, което му осигурява уют и спокойствие, за да може да твори. На чаша питие той успя да се види с всички гости, да се посмеят и повеселят. След час залата утихна. Преди да затвори вратата, Николай Калев погледна картините и сподели: „Много добре се чувствам. Най-вече заради обичта и уважението на хората към мен, които ме правят щастлив. Тръгвам си развълнуван и пълен с емоции!“
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Валентина МИНЧЕВА
