Днес в Шумен ще бъде чествана 120-годишнината от построяването на Гарнизонния клуб. Събитието е от 18 ч. и е организирано от Изпълнителната агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ при Министерството на отбраната. В празничния концерт ще участват градският духов оркестър „Михаил Биков“ с диригент Христо Атанасов, хорът на запасното войнство „Хан Аспарух“ с диригент Наташа Христова, клубът за народни танци „Задявка“ с ръководител Жечко Колев и групата за спортни танци на агенция „Фаворит“. Родолюбивият клуб „Хан Крум Страшний“ ще представи униформи и въоръжения.
Историята на днешния военен клуб в Шумен, учреден като гарнизонен клуб, напомня за славното военно дело в нашия град, когато в него е имало гарнизон, а славата му е в летописа на българската армия.
Създаването на Шуменското общо офицерско събрание става през 1879 г. По това време в Шумен съществува Сдружение на руските офицери, които са на служба в гарнизона. Те изнасят театрални представления в читалище „Архангел Михаил”, провеждат увеселителни мероприятия и др. В тези изяви участват и български офицери от гарнизона. Поради това Обществото на руските офицери се превръща в Сдружение на всички офицери в гарнизона – руснаци и българи. През 1882 г. княз Александър Батенберг утвърждава „Устав на офицерските събрания”, като във Военното ведомство излиза и съответно разпореждане за неговото прилагане. В съответствие с тези документи, Шуменското офицерско събрание, клубът и библиотеката му са открити официално през месец октомври 1882 г. Председател е майор Константин Т. Рябинкин. За клуб и библиотека се определя едно от помещенията на 8-ма пехотна дружина. През същата година офицерски събрания се създават в почти всички гарнизони на българската войска.
Шуменското общо офицерско събрание проявява завидна активност. Продължава традицията за тържествено отбелязване на бележити военни събития в българската история. Организират се и се провеждат увеселителни мероприятия с офицерите и техните семейства. Популярни стават т. нар. „танцувални вечеринки”, които се провеждат в празнични вечери. За по-важните от тях се отдават и съответни заповеди на гарнизона.
Но къде се е намирал точно клубът, не е установено. Съществуват недоказуеми предположения за мястото на клуба, но със сигурност се знае, че офицерското събрание е разполагало с удобно помещение – клуб, който е бил добре обзаведен, имал е библиотека и му се радва и самият окръжен управител. С времето клубът започва да не отговаря на развитието на гарнизона, както и на променящите се културни потребности на офицерския състав. Шуменското офицерско събрание се заема да вдигне собствена сграда за клуб.
Съгласно Заповед №126 от 6 май 1901 г. по Шуменския гарнизон, същия ден от поделенията в гарнизона се сформира работна група от около двадесетина души войници, които започват да разчистват площадката от порутените казармени сгради, дяланите камъни, които впоследствие лягат в основите на новия клуб. Така на 6 май (стар стил) 1901 г. започва първият работен ден и първата копка за строителството на днешния Шуменски военен клуб.
Към 1903 г. в България са построени три нови военни клуба: Централният военен клуб в София (1902), Военноморският клуб във Варна и Военният клуб в Шумен. Инициатор за тяхното строителство е полк. Никола Иванов, един от най-видните български пълководци, по-късно произведен със звание генерал. През 1899 – 1903 г. той е началник на 4-та пехотна Преславска дивизия в Шумен и председател на Шуменското общо офицерско събрание. Проектант на трите клуба е главен архитект Никола Лазаров – един от основоположниците на българската архитектура след Освобождението. Участва и арх. поручик Васил Златарски.
Една от главните задачи, която си поставя полк. Никола Иванов, е построяването на военен клуб в гарнизона. Смята възпитателната работа сред войската като неразделна част от нейната бойна подготовка. Сградата е завършена и открита през лятото на 1903 г. и клубът се превръща в център на всички по-значими представителни мероприятия в гарнизона и града.
В многогодишното си съществуване с оглед задоволяване на нуждите не само на общото офицерско събрание и на гарнизона като цяло, сградата на Шуменския военен клуб бележи развитие. Построено е ново, югоизточно крило, с което се създава вътрешен двор. Офицерската столова се реконструира в театрален и киносалон. Оформят се няколко приземни помещения. Увеличават се залите за занятия, театрални представления, увеселения и др. Така клубът на Шуменското офицерско събрание или Шуменското военно събрание, става център на всички значими мероприятия в гарнизона, а през следващите години и на културната дейност на армията, подобно на читалищата в града.
Сградата е обявена за архитектурен паметник на културата през 1980 г. В днешно време художествената дейност се реализира чрез различни творчески формации, които участват в културния живот на Шумен. Към военния клуб функционира кухня, предоставяща топъл обяд на пенсионирани военнослужещи, ветерани, военноинвалиди и военнопострадали. От юли 2015 г. началник на военния гарнизонен клуб е Пепа Тонова.
Архивните снимки и пощенските картички в музеите носят сантимента по стария Шумен и военното дело в града. И сега шуменци казват: „Имаше гарнизон – имаше град!“ Е, ние имаме повод да споделим поне неговата героична слава…
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Държавен архив
и аз съм учил в това училище преди 30години