Драматично-кукленият театър „Васил Друмев“ беше домакин на заседанието на постоянната комисия по култура, културно историческо наследство, туризъм, интеграционна политика, вероизповедания и медийна политика, тъй като една от докладните беше свързана с неговата дейстност. Директорът Илия Виделинов предложи на общинските съветници да се запознаят със състоянието на сградата и нейните възможности, новооткритите пространства през последните две години. Обиколката започна със знакови места в театъра, свързани с конкретни предложения в бъдещото му развитие като културна институция.
Влязохме в камерната зала за малки театрални форми, която има нов килим. Бившето кафе на театъра, свидетел на много интересни театрално-музикални събития, по-късно е превърнато в бутиково кино с 49 места. Там е единият от двата рояла, но от две години се чака специалист да го акордира.
На третия етаж е постоянната изложба с афиши, реквизит, документи, свързани с историята на театъра от ХХ век. Оригиналите на писма и кореспонденции, актове на учредяване на шуменския общински театър, национални отличия, кореспонденции с чуждестранни театрални трупи и др. са на строго съхранение, за да се опазят за поколенията. Три театроведки имат принос за оформлението на постоянната изложба. Археологическият музей във Велики Преслав е дарил на театъра старите си витрини за експонатите. Прожектори, микрофони, средства за гримиране, оръжия от стари епохи разказват за театралното битие на шуменската Мелпомена от миналия век. Най-ценните свидетелства се излагат само при определени поводи. Идеята е всички документи да се дигитализират. Илия Виделинов демонстрира старият магнитофон за звуковото оформление на спектаклите преди години. От три машини за озвучаване е изработена една, най-старият запис е от 50-те години на миналия век, който чухме по време на обиколката.
Една от малките изоставени зали е превърната в място за детско творчество с помощта на доброволци. Видяхме и препарирани птици, които са получени от организации, които не се нуждаят от вече от тях, а могат да се използват за постановки.
Зала „Патиланчо” е с детски кът за реквизит за малките любители на театъра, които могат да се обличат с костюми. Входът към залата е декориран със светлосин графит, създаден от доброволец художник.
Заседанието продължи на маса с участието на проф. Светла Станкова, заместник-кмет по култура и образование. Илия Виделинов обобщи видяното: архивните материали на театъра са лошо стопанисвани през годините. Липсват портретите на директорите, някога изложени в коридора на сградата. Предстои да се изготви план-сметка за изработване на витрини с високо качество на експозицията, за да види публиката още стари свидетелства за театралното дело в Шумен. Пазят се 12 кралски костюма от представления от втората половина на ХХ век. Обновяването на изложбата с документи и реквизит ще бъде свързана с бъдеща съвместна работа с музеи, чийто специалисти професионално ще систематизират факти и събития от театралната летопис. Предстои да се вземе генерално решение за реализацията с определени срокове. Датировката на снимки и вещи не е лесна, защото с десетилетия не са описвани събития от театралния живот на града, други са в лошо състояние, научихме от директора.
В зала „Антракт” всеки месец има безплатна прожекция. Там са и стендъп спектаклите, жанр много харесван от публиката, която директно контактува с комедиантите и става техен партньор на сцената. В афиша на шуменския театър това са едни от най-атрактивните заглавия – магнит за младежката публика, провокация за възрастните. На 29 февруари е спектакълът с Кръстю Лафазанов – „КОМИкадзе на КРЪСТЮпът”.
Преди двайсетина години е правен ремонт на инфраструктурата на шуменския театър, при който е нарушена акустиката на голямата зала, а подвижният кръг на сцената не функционира. Но една от идеите е сбъдната – децата на Шумен идват за театрални посещения в зала „Патиланчо”, която е ремонтирана. Жалко, че бившият директор Илия Раев така и не сбъдна мечтата си на изиграе Мечо Пух, но от небесната сцена сигурно се радва на приказните герои в театъра.
Илия Виделинов каза: „Белият роял е подарен на режисьора Бойко Богданов, но не е заведен административно. С министър Кръстьо Кръстев коментирахме, че в страната има четири такива рояла”. Явно много неща са подарявани от шуменския театър, а други са безследно изчезнали със смяната на директори и театрални трупи…
Николай Калев, член на постоянната комисия, сподели на заседанието: „Въпросът за създаването на музей на шуменския театър стои пред мен повече от трийсет години. Радвам се, че сегашният директор е първият, който прави опит да създаде такъв музей. Настоящата експозиция е микроскопичната част от почти 200-годишната история на шуменския театър. Аз ви предлагам нещо съществено. Трябва да се направи организационен комитет за създаване на музей на шуменския театър, който да се ръководи от директора. В него да влязат представители на регионалния музей, шуменския университет, шуменския регионален архив, представители на общината, които да направят план за организация – къде, как, какво да се търси. Зърно по зърно ще събираме… Трябва да се започне от началото на 19 век, за да се формулират причините, които раждат първото театрално представление в Шумен през Възраждането. На всяко театрално представление трябва да се прави запис. Всеки актьор да има биография. Да се знае кои са авторите на всяка кукла от детските спектакли. Антония Панева – директор на Държавен архив в Шумен, е много възмутена, че в никои институции никой не се грижи за архива си. Големият въпрос е помещението за музея! Ами тук е играла Роза Попова – българската Сара Бернар! Тя си е продала златната гривна, получена като отличие за високо артистично майсторство във Виена, за да се погасяват заемите на шуменския театър. /Кариерата й започва в края на ХIX век – б. р./ Къде е нейният портрет? Васил Гендов – пионерът на българското кино от началото на ХХ век, е бил директор на нашия театър. Трябва обществена сила и дух тази идея да се реши! Илия Виделинов постави първият камък за тази идея”.
Според Венцислав Венков, председател на постоянната комисия, нужна е визия за пространственото разположение на постоянната театрална експозиция. И това да е на фона на предстоящата 170-годишнина от първото театрално представление, която ще се чества през 2026 година. Ако 1856 г. се счита за начало на театъра!
А сега е време за концепция за честването и количествена план-сметка за реализирането на 170-годишнината на театъра в Шумен. Време няма! Да се търсят пари от държавата, всички възможни фондове, фондации. Както е казал Вазов: „богатий – с парите, сиромахът – с труда”. Илия Виделинов смята, че музеят трябва да е общински. Другите театри имат годишници. Защо няма летописна книга на шуменския театър? – питаха всички.
Съветниците обсъждаха формите за посещение на учащите в театъра и неговия музей. Проекти по образователни програми могат да осигурят закупуването на билети за спектакли, поясни Албена Неделчева, съветник, директор на СУ „Сава Доброплодни”.
Венцислав Венков попита директора: ще се кандидатира ли за следващ мандат, защото през 2026 г. се чества годишнината на театъра и трябва да знаем, кой поема отговорностите за нея? Илия Виделинов отговори: „Има още две години и половина до тогава. Няма да се кандидатирам за директор на Пловдивския театър, както ме питате. Акцентът е тази година „Друмевите празници” да се появят дигитално с летописа на театъра. Миналата година ми скроиха един забавен номер… Бях в болница. Нямах възможност да се защитя. „Нова българска драма” се обяви в ликвидация с цел да подрони авторитета ми като директор и да пропадне фестивалът. Направихме новото сдружение „Друмеви театрални празници” – оригиналното име с методиката за финансиране. Министерството на културата осигурява 60 000 лева за тях. Финансовата 2023 г. за театъра приключи с минус 8000 лева. Смятам, че тази година можем да излезем на нула. Такса смет е 23 000 лева”.
Христофор Крумов съобщи, че през 2026 г. ще има нормативна промяна за изчисляване на такса смет. Община Шумен осигурява 60 000 лв. на театъра годишно.
Илия Виделинов обяви, че на 5 март на голяма сцена е премиерата „Добъл Дешил Ине” /Да бъдеш или не”/ на Теди Москов с участието на Мая Новоселска и Евгени Будинов. На 27 март – Международният ден на театъра, ще се играе представлението „Робин Худ” на Бойко Илиев, представление за възрастни. На 10 и 15 юни е премиерата на „Тримата мускитари” – спектакъл по вечния роман на Дюма. Акцентът е върху семейния театър – представления за всички възрасти. „Друмевите театрални празници” на 11 май ще се открият със спектакъла „Болница на края на света” от Христо Бойчев, най-играният български драматург в чужбина. Очаква се попълнение на журито, в което сега са обявени Веселка Кунчева и Пенко Господинов. До момента има постъпили 17 драматургични текстове. Крайният срок за представяне на пиеси е 31 март.
Постоянната комисия по култура реши голямата зала на театъра да носи името на Илия Раев. Това е единственият директор на шуменската Мелпомена, родом е от нашия град. За целта кметът трябва да издаде докладна и общинският съвет да я гласува, за да се изпрати писмо до семейство Раеви, които са си дали съгласието.
Наложително е с културните институции да се обсъди Културният календар на общината, за да няма дублиране на събития в един и същи ден и час, категорични са общинските съветници.
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Валентина МИНЧЕВА
