Дигиталният свят и старите архиви дадоха нов живот и признание на една изключителна личност, незаслужено пренебрегвана, забравена, изтрита от музикалната летопис на България. Димитър Ненов – композитор, пианист, архитект, преподавател, от няколко години е в програмата на симфонични оркестри, защото респектира с музикалното наследство, което ни е оставил.
Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров”, „Държавен архив-Шумен” и пианистката Венета Нейнска – изпълнител с международна кариера, организираха кино-концерт, посветен на композитора. Водещ на програмата беше Светослав Николов – програмен директор на „Джаз FM”.
Нейнска сподели, че по време на ковид-пандемията, когато музикантите останаха без работа, нейна приятелка предлага да реализират проект за Димитър Ненов, финансиран от Националния фонд „Култура”. Инициативата съживи твореца в родния му Разград, а после и в Шумен звуча неговата музика. Следващите гастроли са в Балчик, Перник, София. Представен беше филмът „Димитър Ненов и измеренията на изяществото“.
Антония Панева – директор на „Държавен архив”-Шумен, припомни, че градът ни е с богато музикално минало и са съхранени документи за композитора – 212 архивни единици /писма, дневници, партитури, снимки, публикации в печата/. С такива разполага и регионалната библиотека.
Димитър Ненов е роден на 19.12.1901 г. в Разград. Баща му е генерал в царската армия, майка му – бесарабска българка, пианистка, която прекъсва кариерата си. Тя е дъщеря на съдия, по-късно депутат. Става първият учител по музика на сина си. Той започва импровизации още на 10-годишна възраст, а първите композиции създава на 13 години. Има две сестри, по-големи от него. По-малката е Маринка Ненова. Неин съпруг е Мирко Каравасилев (1904-1966) – цигулар, диригент, композитор и учител. През по-голямата част живота си те живеят в Шумен, където Маринка Ненова е била певица и учителка по музика.
За кратко Димитър Ненов учи в Търново, Русе и Плевен. Най-дълго е ученик във Враца до юни 1918 г. През 1920 г. се дипломира с отличие в Първа мъжка гимназия в София. Частен ученик е по пиано при Андрей Стоянов (1919-1920).
Родителите на Димитър Ненов го насочват към сигурно препитание и настояват да учи архитектура въпреки безспорния му музикален талант. През есента на 1920 г. постъпва в Техническия университет на Дрезден. Завършва през 1927 г. Това са трудни и гладни години. Работи като пианист. Тогава осъзнава, че не архитектурата, а музиката е неговото призвание. Паралелно учи теория и композиция. От 1925 г. до 1931 г. работи като музикален директор и първи диригент на радиостанцията в Дрезден, преподавател е в оркестровата школа на Dresden Staatskapelle. Бил е диригент в Дрезденската консерватория; музикален ръководител на балета „Теа Джолис“ от 1925 г. до 1927 г.
От 1928 г. започва кариерата му на архитект. Проектира сградата на Радио София, има проект за строеж на Музикалната академия, работи известно време като архитект в Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1927-1929) , в Главна дирекция на железниците (1929 – 1932). Специализира архитектура на железопътни сгради (гари) в Италия (1932). Ръководи възстановителните работи в Борисовград, днешния Първомай, след Чирпанското земетресение през 1928 г. Строи няколко ж.п. гари, ж.п. лаборатория, противотуберкулозен диспансер в Хасково, фамилни къщи.
През периода 1929-1934 г. с прекъсване ръководи частна музикална консерватория. Димитър Ненов иска да преподава в консерваторията, но не е дипломиран музикант. Затова специализира през 1931 г. в Закопане (Полша) на летните и ранните есенни сесии в майсторските класове на известния пианист Eгон Перти, а през 1933 г. учи в консерваторията в Болоня, Италия.
Композиторът е сред учредителите на дружеството „Съвременна музика“ (основано на 24 януари 1933 г.) и става негов първи секретар. Той е първият музикален директор/уредник на Българското национално радио от златната епоха на Сирак Скитник. Преподавател е по пиано (1933-1935 г., 1937-1943г.) в Софийската консерватория.
Когато композира, Димитър Ненов търси виртуозност не само в пианото, но във всички музикални инструменти. Композициите му са трудни и предизвикват изпълнителят да достигне до ръба на възможностите си. „Изградени са архитектурно”, според музикалните критици. Усещал е, че българската аудитория не е готова за този модерен подход в композирането. Неговите съвременници помнят концертите му като легендарни и незабравими. Хиляди са неговите гастроли у нас и в чужбина /Германия, Италия, Полша, Австрия, Дания/. Отива си неудовлетворен от този свят. След смъртта му всички негови записи са унищожени. Останал е само един – предполага се, че е репетиция – ла-мажорния концерт за пиано и оркестър от Ференц Лист в негова интерпретация.
Посветил е живота си на първокласното българско музикално изкуство. Френският органист Жозеф Боне и пианистите Димитър Ненов и Люба Енчева, изпълняват концерта за две пиана от Йохан Себастиан Бах и Третия клавирен концерт на Панчо Владигеров,. Така се открива зала „България” на 9 октомври 1937 г. През 1943 г. Ненов става професор по пиано в Софийската консерватория. По време на бомбардировките през 1944 г. двата рояла и сградата са унищожени.
След 1944 г. той има два недостатъка в биографията си: баща му е царски офицер, а той е учил в Германия. На всичко отгоре създава музика, която е по-различна. Радетел е за българското в музиката, но не е разбран за разлика от Панчо Владигеров, с когото е общувал, също студент в Германия. Димитър Ненов споделя, че иска да направи симфоничен оркестър за народни песни. Иска да учреди малък фонд на свое име, който да подпомага талантливи пианисти. „Дано Господ успокои поне останките ми, защото душата ми беше много трептяща, духът ми – много неспокоен, а сърцето ми – много горещо” – пише в дневника си.
След 1945 г. е имал сериозни проблеми с властта, тъй като баща му е бил генерал от царската армия, което със сигурност не му е помогнало. Бил е изгонен от Държавната музикална консерватория, по-късно е върнат на работа благодарение на негови колеги, които са го защитили, но винаги е бил в трудна позиция.
Личната драма на Димитър Ненов е в това, че иска да има дете, не толкова биологично, колкото като духовен наследник в музиката.
От студентските си години до края на живота си живее в мизерия. В завещанието си от 1940 г. пише: „Притежавам мобили: креват, гардероб, бюро, етажерка за книги, книги, дрехи, ноти, полюлей, две картини”.
Винаги е облечен в бяло, фин, естет, елегантен като своята модерна музика. Има енциклопедични знания от математиката, астрономията, философията, историята, химия.
Негови биографи откриват неотдавна любопитни факти. В скиците на „Молитва“ с много ситен шрифт Ненов е отбелязал: „14.06.1936 / на 13.5 ч. сл. пл. се помина Веска Цонева, засега единствената жена, която бих се решил да поканя да ми бъде другарка в живота. Едно твърде добро сърце вече не е за мене. Винаги съдбата ме отделя с малкото добри хора, които ме обичат мене, нещастния, самотния. Лека пръст на това добро и девствено момиче“.
Биографична книга беше издадена за неговата 120-годишнина от рождението му. След 1948 г. здравословното състояние на Димитър Ненов се влошава и в началото на 1949 г. той получава разрешение да замине за Будапеща, където през 1939 година вече веднъж се е лекувал. Според биографа му Лазар Николов нервите му са започнали да му „изневеряват“. Тежко болен от бъбреци, уремия, с диагноза „мания медикаментус“ и в тотална депресия, Димитър Ненов се хвърля от прозорците на психиатричната клиника в София и умира на 30 август 1953 г. Само половин час след като неговата скъпа приятелка Люба Енчева го посещава за последен път.Опелото е на 31 август в зала „България“.
В клавирния рецитал на Венета Нейнска чухме миниатюрите на Димитър Ненов в пълната им версия и ранната му „Медитация“ , тема с вариации „Токата”; „Утешение” и концертен етюд “Un Sospiro” от Ференц Лист. Щом в съботния следобед залата на библиотеката се напълни за събитието, значи има надежда за класическата музика в Шумен. А градът ни е доказано свързан с модерния композитор, изпреварил своето време.
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Валентина МИНЧЕВА
