На днешното си първо учредително заседание в Страсбург, евродепутатите преизбраха Роберта Мецола (ЕНП, Малта) за председател на Европейския парламент до 2027 г.
Мецола спечели изборите на първия тур на гласуването, където получи абсолютно мнозинство – 562 гласа от 699 подадени гласове (чрез тайно гласуване на хартиена бюлетина), сред двама кандидати. Тя ще продължи да ръководи Парламента през първите две години и половина от десетия законодателен мандат.
Другият кандидат за поста, Ирене Монтеро (Левицата, Испания) получи 61 гласа. Правото си на вот упражниха 699 депутати. Отчетени бяха 76 празни или невалидни бюлетини, така че абсолютното мнозинство от подадените гласове беше 312
Роберта Мецола е родена в Малта през 1979 г. и е член на ЕП от 2013 г. насам. Тя беше избрана за първи заместник-председател през ноември 2020 г. и изпълнявaше длъжността председател на Парламента след смъртта на президента Сасоли на 11 януари 2022 г. Тя е третата жена-председател на Европейския парламент след Симон Вейл (1979-1982 г.) и Никол Фонтен (1999-2002 г.).
В обръщение към Парламента след избирането ѝ, председателят Роберта Мецола заяви: „Заедно трябва да отстояваме политиката на надеждата, на мечтата, която е Европа. Искам хората да възвърнат чувството си на вяра и ентусиазъм за нашия проект. Вяра, че ще направим нашето общо пространство по-безопасно, по-справедливо и по-равноправно. Вяра, че заедно сме по-силни и по-добри. Вяра, че нашата Европа е Европа за всички.“
Председателят на ЕП разполага с широк набор от изпълнителни и представителни правомощия (чл. 14 до 15 от Правилника за дейността на Европейския парламент). Наред с посочените в него задължения, председателят притежава „всички правомощия, необходими за ръководене на дейността на Парламента и за осигуряване на нейното правилно протичане“.
Чл. 14 от Договора за Европейския съюз гласи, че Парламентът избира своя председател измежду членовете си. От първите европейски избори (с всеобщо избирателно право) през 1979 г. насам всеки председател е изпълнявал функциите си за период от две години и половина, с възможност за подновяване. Това означава, че обикновено за всеки законодателен мандат има двама председатели. От създаването на Парламента през 1952 г. досега е имало 31 председатели, като 17 от тях са били на този пост след 1979 г.
