Сн архив

На Петровден божествена Света литургия отново събра православните християни в манастира „Св. Св. Петър и Павел”, отслужена от иконом Иван Павлов –
ефимерий на храма. В Северна България има два православни манастира – женският край село Златар и мъжкият „Света Марина” в село Ботево, община Добрич. За празника на християнските Първовърховни апостоли Петър и Павел дойдоха
над 400 души от цялата страна. Девет агнета –дарение, са осветени за традиционния курбан.

Кога започва традицията?

След 1990 г. православни жители на село Ивански, община Шумен, създадоха инициативен комитет начело с Пламен Вълчев, който организира
дарителска кампания. Родолюбиви бизнесмени от Шуменска и Варненска област помогнаха за изграждането на църквата на Златарския манастир,
която беше официално открита на Петровден, 29 юни 1993 г. в присъствието на свещеници, общественици, медии.

Ентусиазмът на християните продължи. Общо 500 000 лв. бяха събрани заизграждане на хотелския комплекс и църквата до 2006 г. Проектът е недовършен от 20 години.
Със съдействието на Юлияна Дончева и Светослав Спасов – шуменските депутати от НДСВ, през 2002 г.беше открит жп прелеза на 100 м от крайпътния
комплекс „Райковец”. Пътят до манастира стана удобен, с указателни табели, разстоянието се скъси. Изградената през февруари 2007 г. подпорна стена
беше на стойност 115 000 лв., асфалтираният път между селата Златар /община В. Преслав/ и Ивански/община Шумен/ беше на стойност 135 000 лв.

Манастирът „Св. Св. Петър и Павел” съществува отвремето на Първото българско царство т.е. от покръстването на българите, от времето на Борис и
Симеон. В околността на село Златар имало три манастира, един от които е „Свети апостоли Петър и Павел”. Първите два били разрушени веднага след
идването на турците през XIV век. За това разказват турските анали, намерени в Томбул джамия, съхранявани в Историческия музей в София.

В началото на ХХ век местните хора наричали местността „Под манастирите”. Тук имал нива Рачо Рачев Калоянов. /Днес неговият гроб и на съпругата му Руска са заедно с гробовете на починалите монахини близо до аязмото в манастирския двор. В
нивите под него е празната му изоставена къща/. Когато я разорал, Рачо намерил нещо, но какво –никой не знае. След тази случка умрели близначетата му, после – осиновената му дъщеря.„Знак, че това, което е намерил, не го е употребил
за каквото трябва” – разказват хората. Бай Рачо започнал усилено да се интересува от нивата си. Жито сеел – клас нямало, царевица сеел – кочан нямало, боб сеел – шушулка нямало. Неверник бил, но вярващите в Бога селяни го накарали да пише до
вестник „Утеха”, до пророчицата Бона Велинова,която по онова време е открила 140 църкви иманастири под земята. „Рачо, ти знаеш какво си намерил!” – отговорила тя в писмо. – Това място е свято. Тук е имало три манастира. Ти си намерил следите на единия – „Свети апостоли Петър и Павел”. На теб ти се дава да продадеш имота си и да започнеш възстановяването на манастира, защото знаеш какво те чака!”

Труден човек бил Рачо– деликаллия. И все пак продал имота си, дошъл в
местността, построил малка къщичка и започнал възстановяването на манастира. През есента на 1931 г. пристигнала ясновидката. С вярващите организирали служба със свещеник. Пренощувала Бона Велинова, а на сутринта оградила земята,
която не давала плод. „Това е мястото на олтара на манастирския храм. То върже на небето, Рачо, а не на земята!” Забили селяните кръст и построили параклисче.

През 1937 г. населението събрало средства и съградило църква от кирпич. Намерените каменни основи с надписи положили в основата на църквата, за да не се губи Божията сила. И до днес Бог пази това място от природни бедствия и човешки злини, а посветените в неговата служба дарява със здраве и благочестие. Дали мястото е свято – хората съдели по лястовичките напролет. Досега те не пропускат
да се населят под манастирската стряха. Както е казано в един от псалмите на Давид: „И птичка си намира гнездо, и лястовица къде да положи
пилците си при твоите олтари, Господи!” През 1950 г. пристигнала първата монахиня Вяра със светско име Радка. Богата и много красива девойка от Нови пазар, душевно чиста, изискана, завършила френски колеж. По-късно дошла и монахиня София
със светско име Василка от село Ивански, учила Софийския университет, работила във вестник„Утеха” и като секретар в общество „Добрият самарянин”.

Манастирът бил посочен на двете по откровение на пророчицата Бона Велинова. Когато Вяра дошла, бай Рачо не я приел. „Манастирът е мъжки!” – отсякъл сурово той. Вяра спяла в гората, сред чакалите. Селяните убедили Рачо да приеме
монахинята. По-късно пристигнала и София. Трудни били времената за църквата. В селата не им давали хляб. Криело се от хората, че наблизо има манастир.
С пост и труд, с 15 часа молитви на ден, монахините дали пример за послушание. Живели мизерно, но успели да укрепят манастирската обител. През 1953
г. умряла Вяра. През 1958 г. пристига майка Макрина. Игуменката живя до 1998 г.
София напуска света през 1990 г. Още три монахини– Таисия, Ирина и Ксения, обитаваха дълго Божия храм и посрещаха гости. Майка Макрина ни разказваше, че през 1953 г. е излекувала екземата на главата си с водата от аязмото, която съдържа
много магнезий. Преди нея скован от ревматизъм старец си тръгва здрав, след като си топил краката в лековитата вода месеци наред. Днес хора идват и пълнят туби с вода, за да лекуват алергии, косопад, а на някои помага за очни и бъбречни заболявания.

С 36 дка ниви, наследство от Рачо Калоянов, манастирът не би просъществувал. Хора от близо и далеч даряват, защото не само имат страх от Бога, но и вяра в него. Истината е, че за да се завърши манастирския комплекс, който спря строителството
преди 20 години, трябва нов инициативен комитет, както и съдействие от Варненския и Великопреславски митролопит Йоан. Проектът ще реализира поклонническия туризъм.

„Има богати хора, които ще си отворят кесията, но се иска
предприемчивост. Някой да поеме инициативата!” –коментират християните.
През 2015 г. умира монахиня Ирина, родом от Плиска /светско име Иванка Ковачева/. Днес в женския манастир има само една монахиня –майка Теофана. Тя пристига през 2021 г. и става послушница на болната игуменка Ксения, която умря през 2022 г. на 90-годишна възраст. Тогава имаше и монах на служба. Монахиня Теофана е със
светско име Румянка Иванова от село Могила, община Каспичан. Днес е на 61 години, разведена, изцяло отдадена на Бога, с църковни традиции в семейството. Служила е в ямболския манастир„Рождество на Пресвета Богородица”. През
декември 2023 г. получава монашеско пострижение в чест на преподобна Теофана Бесараб. Няколко месеца след нейното пристигане тук идва иподякон
Добрин, с когото посрещат гостите в манастира и поддържат имота. Скоро от Варненскатамитрополия е закупен нов фризер, очакват и нов
хладилник.

Майка Теофана сподели: „Кметът на село Ивански не идва. Нямаме помощ от никъде. Марин – жител на селото, през зимата идва да почисти снега, а през
лятото коси тревата. От тази година монасите и монахините в България получаваме минимална работна заплата и стотина евро за транспортни
разходи на месец. Чувала съм, че свещениците в града имат по-големи заплати, но подробности не знам. За зимата получаваме дърва за огрев –дарение от Горското стопанство във Велики Преслав. Имаме интернет, телевизия, мобилни телефони, но нямаме вода. Водопровод в манастира никога не е имало. Водата на аязмото е
свята. Ходим с колите си до село Миланово, за да напълним бидони с вода. Отглеждаме си кокошки, зайци, юрдечета, кучета, котки. Сградата с настоящите килии е пропукана заради свлачището, което е от десетилетия. Строи се нова къща, за която
ще трябва да водоснабдяване”.

Вече са оформени основите на сглобяема къща, която ще се изгради с пари на митрополията.Изпълнител е АМ „Контейнер” – Русе. На първия етаж ще има голяма трапезария за 30 души с помощно помещение. С вити стълби ще се стига до двете килии на втория етаж за монахиня Теофана и брат Добрин – всяка с баня и тоалетна. Ще има фотьойли – сгъваеми легла, за хора, които искат да пренощуват. До празника на Голяма Богородица –Успение Богородично, на 15 август, сглобяемата къща трябва да е готова.

Валентина Минчева 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук