Повече от век на 1 ноември честваме Деня на народните будители и винаги започваме от Възраждането. Такава е била идеята на Стоян Омарчевски през 1922 г., който в прокламацията си казва, че „това е празник на големите българи”. За шуменци примерът на възрожденците започва с просветителите. Припомняме ги цяла година по повод 170-годишнината на читалище „Добри Войников – 1856”. Най-голямото тържество беше на 3 юни, когато празничен концерт събра обществеността, за да отбележим приноса на шуменци за европейското развитие на България. Как почетохме паметта на читалището и кои са „големите българи” на Шумен?
Управленци, културни дейци и гости от страната се събраха пред откритата сцена. И облаците се смилиха и не заваля на някогашния площад „Араста” – исторически център на шуменската интелигенция, формирала нацията ни по пътя за Европа.
ЧИТАЛИЩЕТО ДАВА НАЧАЛОТО
на театралното и хоровото дело, оркестрите, оперетата, библиотеката по научна метода, музикално-естрадния театър, детския симфоничен оркестър, цигулковата школа, киноклуб „Мадарски конник”, поетичния кръжоци, театралните формации, кукленото студио, фолклорните състави, детските вокални групи, художествената галерия, кукления театър, дружеството на писателите, музикалния театър. От тук тръгват идеите за международни фестивали за кино, музика и литература. Хиляди човешки съдби… Водещите на тържеството изредиха имената на радетелите от времето на Сава Доброплодни и Васил Друмев до Юрий Аврамов и общественици в наши дни.
Специални гости на празника бяха доц. д-р Пламен Славов – заместник-министър на културата, проф. д-р Николай Дойнов – председател на Съюза на народните читалища, областният управител, кметският екип и общински съветници, бивши кметове, почетни граждани на Шумен, ръководители на Шуменския университет, председатели на читалища в страната. Над 30 бяха поздравителните адреси от институции.
Читалището беше удостоено с плакет „Св. св. Кирил и Методий” от Президенството. С национална награда „Проф. Иван Шишманов” на Съюза на читалищата беше награден кмета проф. Христо Христов за „изключителния му принос за развитието на образованието и за отстояване личностите на българския дух”. Тържеството продължи с обявяване на наградените шуменци за голямия им принос за развитието на читалище „Добри Войников – 1856”. Поименно те не се публикуваха в медиите, а останаха в архивните записи – образи и звук. В Деня на народните будители сме длъжни да споменем
ИМЕНАТА НА РОДОЛЮБИВИТЕ ШУМЕНЦИ – ТВОРЦИ
Първо беше името на Милка Гройс – звездата на някогашния музикален театър, член на дружество „Родолюбие – 1972” и лектор на студио „Изкуство” към читалището. На своите 94 години шуменската Мими Балканска не можа да дойде, но предаде задочно, че благодари на своята публика. След нея е солистът – тенор, певецът Тодор Дачев, удостоен със „Златна значка” от община Шумен. Маринка Янкова, посветила повече от 30 години на работа в читалището, част от хор „Родни звуци” с принос за опазване на неговия снимков и нотен материал от развитието му. Радка Митева – народна певица от ансамбъл „Панайот Волов”. Зара Янкова, участвала от дете в художествените формации на читалището, а днес част от певческата група „Малка серенада”, активен читалищен деец. Мариана Филипова – читалищен деец, председател на дружеството на краеведите от 2008 г., до скоро специалист в „Държавен архив – Шумен”, учредява младежки секции към дружеството. Йовка Иванова, която посвещава цялата си кариера на читалищната библиотека като главен библиотекар и член на киноклуб „Мадарски конник”. Живко Жеков, който 40 години отдава на смесен хор „Родни звуци” и група „Малка серенада”. Посмъртно беше награден Николай Тодоров, завършил Консерваторията и работил като диригент на музикалния оркестър в театъра, композитор, основател и ръководител на група „Малка серенада”, преподавател по класическа китара, електронни инструменти и естрадно пеене. Отличен беше и 96-годишния Нико Майеров – Почетен гражданин на Шумен, доайен на кинолюбителското движение в града, бивш заместник-председател на читалището, дългогодишен председател на киноклуб „Мадарски конник”.
СПЕЦИАЛЕН ГОСТ В КОНЦЕРТНАТА ПРОГРАМА
беше Националният музикален театър „Стефан Македонски”, който представи музикалната комедия „Криворазбраната цивилизация” по пиесата на Добри Войников; Симфониета – Шумен, балетно студио „Перли”, хор „Бодра песен” и др. След финалните дуети и аплодисменти Еделина Кънева – директор на Музикалния театър, благодари на Симфониета-Видин /!/, която е свирила вечерта. Шок и ужас! Къде беше тая певица няколко часа, след като обявиха, че режисьор на мюзикъла е шуменецът Николай Гундеров, бурно аплодиран от публиката? Разбра ли оперетната прима в кой град е, какво се чества и кои са зрителите? Лиричните й гастроли във Видин са почти всяка година, но читалището там е открито много след шуменското. „Язък за хонорара!” – казаха през смях шуменци за певицата.
В 22 ч. концертът свърши и започна празничната заря. След това юруш на коктейла! Домакини и гости вдигаха наздравици. След половин час на сайта на общината се появи скромна информация за събитието с акцент наградата на кмета, базирана на предварителни текстове. Нито ред за останалите творци! Сайтовете сложиха готовия текст на пиарката, а присъстващи се възмутиха, защото техните деца и внуци в София, Варна и чужбина искаха да прочетат имената им и да ги видят на снимка.
На следващия ден наново сайтът на община Шумен излезе с похвално слово за наградата на шуменския кмет! Както казва един виден общественик, „някои хора трябва да станат кметове, депутати, областни управители, общински съветници, за да влязат в театъра, читалището, галерията, концертната зала „Проф. Венета Вичева”, за да видят разрухата в нея…”
ИСТОРИЧЕСКИ КМЕТСКИ МАНДАТ!
Текучество на специалисти и началници. Последната пиарка упорито не иска да се яви в комисията по култура в общинския съвет, а и в заседателната зала не сме я забелязали. Въртележката от службогонци в общинската администрация стана стил на управление. А в поздравителното си слово на тържеството проф. Христов каза: „Читалището не е създадено от властта. То е създадено и родено от хората”. Дали си го е писал сам? Кметовете идват и си отиват, но творците в читалище „Добри Войников” остават да правят изкуство! Може ли кметът да е толкова безкритичен към съдържанието на сайта на общината, който с основание се нарича „кметски”, защото избирателно отразява събитията, както казват общински съветници? Все пак ние плащаме заплатите на общинските чиновници и възнаграждението на пиарката, което упорито се крие с месеци. След патетичните и напудрени слова на нашите управленци остава зле свършената работа на „връзките с обществеността”. Обществеността е тук, но връзките с нея ги няма. И сега, на 1 ноември, да си отговорим: „Кои са големите българи – будители на Шумен? Читалищните родолюбци или самовлюбените управленци на днешната власт?
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Валентина МИНЧЕВА
най-гулемити:
– тони стурару
– фики стурару
И аз така мисля. Слабо управление.
Хубаво, много хубаво е, че припомняте за най-видните личности в читалищната дейност. Харесва ми и гражданската Ви позиция. Но си позволявам да отбележа, че празникът на будителите е на Първи ноември, защото на тази дата православната ни църква е чествала паметта на свети Йоан (Иван) Рилски. Будителството започва от църковни деятели, които се противопоставят на гръцката доминация в духовната сфера и правят възможното им тази доминация да не смаже, да не смели народа ни. Точно поради тази причина, връзката с църквата, денят не е отбелязван през социализма. (По времето на Иван (Йоан) Рилски в царския двор на България, в управлението е било пълно с гърци. Отделно – в Османската империя.)