Изложбата от Четвъртия национален пленер „Плодородие Салманово 2018“ ни събра да се сбогуваме с астрономическото лято. Тя стана част от Карнавала на плодородието, реализирана с подкрепата на общинския фонд „Култура“.
При откриването на експозицията в галерия „Елена Карамихайлова“ Мариана Петкова подчерта нестандартния подход в четвъртото издание, събрало художници с литературни творци. Тя каза на гостите: „ Получи се нещо много красиво, имаше приятелска провокация на творците с четка към писателите, които прорисуваха. Стана така, че и художниците претвориха някои свои идеи в текстове. Всички знаете, че пленерът е едно хубаво място със светлини и сенки, с аромати и цветя, разговори в тишината за идеите, които се претворяват в творби. А те са себеизразяване на всеки от нас в литературна или във визуална форма“.
Мариана Петкова акцентира на платната на Красимир Арсов, в които сега той е „по-земен, по-топъл, с усещане за земя, за традиция, за дишане, за живот“.
Скулпторът Валерий Желязков е открила като „светлите петна на изложбата – сглъбеност в пластиките“. По-късно той сподели с нас: „Образът и на двете мъжки глави е събирателен, а не конкретен. По време на пленера замислих да ги изработя от хартия, иначе работя с бронз и дърво, при които технологичният процес е много дълъг, а сега имах няколко дни. Не случайно съм ги озаглавил „ескизи“ – основа за други неща. Общо взето те показват устременост на воин. Но нека публиката сама разчете образа за себе си. В момента подготвям дипляна, която ще отрази изработените ми глави /образи/ от дърво – 17 творби за бъдеща експозиция“.
Впечатлени сме от цветове в платната на Бехчет Данаджъ – синьозелена-гама на хармонично сплетени форми, различни в трите му творби. Особен синкретизъм на човешки лица, пастелни сенки, странно изражение.
Бранимир Боянов е един от младите художници /син на Красимир Арсов б. р./, към който отсега публиката има много големи очаквания. Творбите му са графично изчистени, знакови, разчита на контрастите, постигайки технологични ефекти като фактури в платната, забелязаха домакините на експозицията. Още от входа на залата бяхме грабнати от червената птица на Бранимир Боянов, която сякаш е била в двора на Мариана и Пламен Петкови, за да бди над художниците под открито небе.
Ирина Василева /дъщерята на Петкови/ е редовен участник от първия пленер досега. Всяко лято идва от София в артистичното общество, вдъхновява се, понякога след кратък престой изпраща картините от столицата. Работите й са илюстративни, този път провокирани от стихотворението „Август“ на Антонин Горчев. Той го е посветил на покойния Ганчо Мошков, написал преди години: „През август динята се смее и сладчината й пращи“. Е, съвсем пасва на салмановския пленер, но тази година дъждът уби реколтата от дини, а и традиционните производители на динята са остарели или починали, както твърдят в селото, та затова нямало празник. За пръв път не се проведе Денят на динята в Салманово, който е традиционен от 1989 година. Но какво плодородие на картини и слово! А то е пак с образа на жена, открил своята муза в селото на дините…. Кой художник няма да трепне от стиховете на Горчев:
Пращи на август сладчината
в плода, в сърцето, в дните сини.
Към своя мъж върви жената
с най-зрелите и сочни дини.
На всички прочел стихотворението поетът още в първия ден на пленера. Всеки със своето въображение го преживял. Ето я връзката между поколенията, както забелязва Мариана Петкова.
Най-силно грее август в акварелите на Румен Петков от Казанлък, който ни стопли с две живописни платна и ни пренесе направо под селската стряха с птици, плодове и слънчев пламък.
А колко провокативен е другият Петков – Пламен, съпругът на Мариана. За пръв път използвал е метал в своите инсталации. В една от тях е в вградил стиховете си:
Спиралата на времето се сбъдна,
небето постепенно избеля,
часовниковата стрелка помръдна
и безвъзвратно минало със себе си се сля.
Поет и художник, Пламен Петков интуитивно е предусещал, че хората на четката и перото трябва взаимно да се стимулират в идилията на селската тишина.
В паната на поети видяхме рисунки, колориране, шаржове. Към картините си отстрани художниците бяха прибавили лист с поетични строфи. Няма я шуменската творческа бохема от преди трийсет години, огласяла кръчмите с песни и стихове в нощните часове. Пленерът в Салманово я събрира отново. Подчертават го Антоний Димов, който каза на откриването на изложбата: „Много рядко виждам театрали на концерти, като дойда на изложба срещам по двама-трима поети или писатели, отида ли на премиера на книга – едва забелязвам художници и музиканти. Сега виждаме картините, а текстовете, написани по време на пленера, ще чуем в тази зала на галерията на 27 септември“.
Ние пък ще напомним, че по-късно същата вечер е официалното откриване на новия сезон на шуменската филхармония. Ще свири проф. Милена Моллова. Защо всички не продължим от галерията с поетичния рецитал към зала „Венета Вичева“ на общината? Знае ли човек какви сетива ще пробуди музиката на Шуман и Чайковски. Една от новите артистични инициативи на Европа е в музеите на музиката на се излагат скулптури и картини, в чийто фокус са жанрове като джаз, опера, реге. Социално, философско, абстрактно – музика за очите.
Пленерът „Плодородие Салманово 2018“ потвърждава децентрализацията на културата, както забеляза Антоний Димов. С помощта на общинския фонд „Култура“ художниците се стимулират с експозиции не само в най-голямата ни галерия „Елена Карамихайлова“ в Шумен, но и в по-интимни места за творческа работа. А в Салманово имало повече оркестри отколкото в областния град! Значи „периферията ще се развива успоредно с центъра“, допълвайки се като изява за амплоато на всеки творец.
От името на всички участници – гости на Мариана и Пламен Петкови, председателят на дружеството на писателите Антонин Горчев благодари на домакините. Те за четвърти път предоставят своята къща в Салманово за творчество. И как може да се реваншира един поет за такова гостоприемство? Стихотворението „Художничката“ трогна всички. В картините на Мариана Петкова той е видял пеперуди, вятър и песен. Но колко български са акварелите й през неговите очи:
Залезът с устни целува –
тръгва си знойното лято.
Виното бъчви сънува
в гроздовете налято…
С разтуптяно сърце тя каза: „Страхотно е чувството. Когато слушах стихотворението, преживях пленера от началото му досега. Не очаквах тези стихове. В галерия „Елена Карамихайлова“ предстои да чуем много още стихове от шуменски поети, творили с художниците в Салманово. Сред тях ще бъдат Надежда Романова, Аксиния Михайлова – художник и поет, Красимир Вардиев и други“.
След две години е следващият пленер на плодородието. Дано повече хора правят изкуство и литература в лятното ателие на семейство Петкови. Вероятно ще пристигнат художници от Казанлък, София, Добрич, Смолян както някога, а защо не и от други градове. А може да се възстанови и празникът на динята през август 2019 с участието на млади фермери. Така „щедростта на земята и любовта на щуреца“ ще са още по-голямо преживяване за талантливите хора и техните почитатели на село и в града.
Валентина МИНЧЕВА
