Д-р Златко Златев стана „Лекар на годината“

Д-р Златко Златев е роден на 29 юли 1954 г. в Шумен. Завършва Втора гимназия „Н. Й. Вапцаров“. Отбива военната си служба в школата за запасни офицери в Плевен и в поделението на село Звездец, община Малко Търново. Завършва Медицинския университет в София и по разпределение на 1 октомври 1980 г. започва работа в патологоанатомичното отделение на шуменската болница с началник д-р Панко Гемеджиев. Тогава съдебни лекари са д-р Минчо Минев и д-р Димитър Димов, с които д-р Златев е в тясна колаборация. След четири години защитава специалността си в Медицинска академия – София. Провежда задължителните шест месеца работа и обучение в база и три месеца в база по съдебна медицина в столицата.

Д-р Златев е участвал в десетки курсове по патология на различни болести. От 1 януари 1986 г. е специалист по патоанатомия. Шуменската лекарска колегия го предложи за „Лекар на годината“ на национално ниво.  Това беше поводът да го поканим за интервю. Той ни предупреди: „Аз съм дълбок интровент! Не ставам за интервюта“. И все пак патоанатомът се открехна за живия живот – разказа ни за своето професионално и лично битие в навечерието на празника на Българския лекарски съюз.

-Д-р Златев, как се ориентирахте към патоанатомията?

-Това стана по съвет на един приятел на баща ми, който работеше в дирекция „Народно здраве“. Говоря за покойния д-р Емил Марков – бивш началник на Военната болница в Шумен. Съобщи ми, че има свободно място в патологичното отделение на тогавашната Окръжна болница. А аз имах намерение да ставам интернист – специалист по вътрешни болести. Затова погледнах снизходително и казах: „О, не това не ме привлича!“ За мен патологоанатомията не беше естетична специалност, при това непопулярна и непривлекателна. Но д-р Марков беше клиницист с огромен опит и ме посъветва: „Иди и ще видиш много полезни неща. А после, като искаш, се премести в отделението по вътрешни болести“.

– Мечтата на много студенти по медицина е да бъдат хирурзи.

– Аз си знаех, че нямам точна манипулативна ръка, за да избера хирургията.

– Как ви посрещнаха?

-Д-р Гемеджиев ме посрещна добре, станах ординатор в патологоанатомичното отделение. И д-р Марков се оказа напълно прав. Патологията има два девиза. Първият е: „Locus est ubi mors gaudet succrrere vitae“ – „Тук е мястото, където смъртта се радва да помогне на живота“. Вторият е: „Mortui vivos docent“ – „Мъртвите учат живите“. А имаме хубава българска поговорка: живите затварят очите на мъртвите, мъртвите отварят очите на живите. Защото аутопсионната дейност е част от нашата работа. В съзвучие с либерално-демократичните тежнения в обществото при днешните промени има законова възможност да се правят все по-малко аутопсии.

-Защо?

– При жизнено установени диагнози, изследване с образната диагностика и други съвременни методи, какво ние, патолозите да преутвърждаваме, когато диагнозата е установила по клиничен път? Дори някои кръвоизливи, доказани със скенер или с ядрено-магнитен резонанс, могат да се резорбират и след аутопсията да не се открият у починалия пациент. Освен това има и друга причина – огромната неохота на близките за извършване на аутоапсия. Има случаи извън съдебно-медицинската практика, когато починалите се аутопсират заради жалби, оплаквания от страна на близките, спор за диагнозата.

– В патологоанатомичното отделение професионалното ви любопитство се е засилило.

-Да, д-р Марков беше прав, че тази работа увлича. Имаме гейзер от информация при отваряне на всеки труп.

-Рутината не убива ли професионализма?

-Не. Винаги можем да бъдем изненадани с някои редки по вид тумори, рядък вид заболявания. Провокации не липсват и се налага да четем, да се учим. А в следствие на терапията може да има промени на патоморфозата на болестите.

-Сега отделението по патологоанатомия в МБАЛ-Шумен покрива ли стандартите за областна болница?

-Условията ни са удовлетворителни. През 1992 г. се направи разширение с лекарски кабинет, хистологична лаборатория, цитологична лаборатория, голяма секционна зала, трупохранилище, хладилна камера. Техническото ни оборудване е прилично – микротом, хистокинет, криостат. С намаляване потока на болни намалява и броят на биопсиите в отделението. При диагностични затруднения, макар и рядко, се обръщаме към колегите от университетските клиники.

-Работите на две места, в болницата и в частната си лаборатория. Какво правите в свободното си време?

-Обичам да чета. Книги от всички жанрове. Сега чета „Старобиблейски сказания“ от Айзък Азимов. Любопитна книга е „Окончателната диагноза“ на Артър Хейли. И в тоя смисъл ще кажа, че писателите имат добри консултанти по медицина. Ходя редовно на театър.

-Една от дъщерите Ви е актриса.

-Да, Елена беше в шуменския театър, сега е в София. Другата ми дъщеря Кристина е икономистка в Англия. Не са проявявали интерес към медицината и аз не съм упражнявал натиск при професионалното им ориентиране.

-Щастлив ли сте със специалността си като лекар – патологоанатом?

-Дълбоко съм удовлетворен като диагностик. Колегите осъзнават важността на специалността ми. Особено лекарите от хирургическите отделения /обща хирургия, очно, ушно, ортопедично, урологично, гинекологично отделения/. Сега аз съм единственият патологоанатом в шуменската болница, навърших години за пенсия на 7 юни миналата година, а от началото на тази година съм работещ пенсионер.

– Как посрещнахте новината за отличието на шуменската лекарска колегия?

-Приятно съм изненадан от номинацията на колегите за наградата. Сетили са се за лекар с моята рядка специалност. За 40 години са оценили в мен адекватна, устойчива и квалифицирана диагностична работа. Това е признание, което е радост в навечерието на празника.

Разговора води Валентина МИНЧЕВА