Нови пазар – градът, който търси новото си бъдеще след прехода

На 10 декември 1883 г. княз Батенберг със свой указ обявява Нови пазар за град. Това става с личното застъпничество на известния русофил и политически деец Драган Цанков, министър-председател по това време. Кмет на града е Димитър Русанов. От тогава до днес, почти век и половина градът сменя облика си, следвайки социално-икономическото развитие на държавата. Поминъкът на населението е според демографската карта на страната. В архивите на стотици семейства са снимките на занаятчии, земеделци, търговци.  В пожълтелите фотографии са старите дюкяни, ханове, мелници, манифактури. Трогателни са кадрите с първите театрални представления, оркестри, вечеринки.  Пътищата, транспортът и съобщенията се променят през всеки нов обществен строй и стават важните събития за града и неговите жители от края на ХIX век до днес.

Подемът в просветното дело през Възраждането кара новопазарци да си построят училище, читалище, църква, да очакват Освобождението като надежда за нов живот. Трима от жителите стават опълченци. През 1898 г. е създадено новопазарското лесничейство. Продължава да функционира петъчният пазар, който досега е традиция за населението. Всеки петък търговците от района изнасят продукцията си. В края на ХХ век се увелича броят на мандрите. Регистрират се кредитни,  акционерни и потребителски дружества.

През 1881 г. Нови пазар е център на околия

с 12 общини, 50 селища и 30 000 жители. Нищо чудно и сега те да имат същото по численост население. След известно прекъсване околията се възстановява през 1925 г., когато общината взема решение всяка година в Нови пазар да се открива седмичен панаир от 23 до 30 октомври. Отпускат се 50 000 лв. за корекция на реката. /Управниците през последните 30 години частично реализират това!/

През 1925 г. е построен централният площад в града. Тогава е ремонтиран и градският часовник, който служи за пожарникарска кула. Нови пазар се благоустроява, но в летописите четем: „ Барабанът става няколко пъти бие свинете да не се пущат из града. Въпреки заповедта на общинските власти, свинете продължават да се разхождат свободно из най-хубавата част на града…“ И още една новина от 6 април 1929 година: „Много важно! От 1-того пътническият автомобил „Фиат“ почва редовен рейс. Тръгва от Варна понеделник, сряда, петък за Русе. От Русе тръгва вторник, четвъртък, събота за Варна. Билети се продават в ресторант „България“.

От понеделник, 17 ноември 1880 г., новопазарският мирови съд слага обявление, че е „отворен от 10 ч. сутринта до 4 ч. вечерта по европейски или от 11 ч. до 5 ч. по турски“. Съдия е кметът Никола Бацаров. На 14 юни 1885 г. е открита пощенската станция в Нови пазар, която се намира в околийското управление. След първата световна война телефонът е бил предоставен и за частни разговори. През 1896 г. е открита ж. п. Каспичан-София, от която се възползват жителите. През 1903 г. с указ е утвърден общият регулационен план. През 1904 г. е създадено ловното дружество в града. През 1908 г. е закупена общинска пожарна помпа. През 1909 г. е готов планът за изграждане на болница. През 1912 г. на работа е стоматоложката д-р Лозева. През 1929 г. се открива зъболекарски кабинет. Открита е общинска аптека. Първият аптекар е Фридрих Кунцлер от Варна. През 1911 г. е създадено местно дружество „Червен кръст“. Сградата на новото училище е открита през 1907 г. Малко по-късно градът има забавачница. През 1928 г. започват изявите на женското дружество „Благодетелка“.

През 1903 г. в Нови пазар започва издаването на местен вестник

„Крепител“ – всяка събота се отпечатва „седмичен информационен лист“. През 1914 г. е сформиран първият мандолинно-китарен оркестър.

По време на войните много дейности в града замират. След 1920 г.  започва издаването на нови вестници, появява се футболът, още неорганизиран. Във възход е театралният и музикалният живот в читалищата на околията. Само през 1938 г. се провеждат 17 вечеринки и 8 театрални спектакли. И нещо любопитно. Новопазарските читалищни дейци проявяват отрицателното си отношение към управляващите през 1940 г., когато на патронния празник на полицията – Архангеловден, отказват да изнесат концерт на тържеството. Вбесена от това, полицията „арестува“ читалищния тъпан. През същата година читалището закупува стационарен прожекционен апарат. Седмото изкуство прохожда в Нови пазар. Търговците влязоха в храма и на това изкуство…

През 1948 г. е създаден градският радио-транслационен възел от Хачо Бояджиев.

Започва подем в земеделието, търговията, лозарството. През 1929 г. в Нови пазар е произведено 300 000 литра вино, пласирано в заведенията в страната. В началото на XXI век интересът към трайните насаждения в района расте, възстановяват се с европейски средства, но поминъкът не е с мащабите от 1986 г., например, когато новопазарското „Шардоне“ носи златни медали на производителите си. Тогава АПК „Г. Димитров“ създава елитната лозарска бригада „Фидел Кастро“ в село Стан, а производството й е отличено в страната.

Индустриалният подем на града започва през далечната 1919 г., когато се открива първото промишлено предприятие на братята Атанас и Йордан Петрови за тухли и керемиди. До 1934 г. то носи името „Плиска“. По-късно става фабрика „Китка“, защото Атанас Петров е искал тя да произвежда красиви неща, а цеховете да бъдат по европейски стандарт. Първият комплект кухненски сервиз от порцелан е произведен през 1936 г. Тогава в предприятието работят 280 души – мъже и жени. Това е началото на силикатната промишленост в Нови пазар. Основната суровина каолин се извозва от мината на днешния град Каолиново. През 1943 г. Атанас Петров започва производството на домакинска стъклария.

Истинският възход на фабрика „Китка“

започва през 1963 г.  През 1986 г. тя е комбинат за порцелан и стъкло с 3500 работници и служители, най-големият на Балканския полуостров. Основните фондове на предприятието през 1989 г. са на стойност над 41 милион лева! 

Порцелановият цех на Китка започва производство през 1974 г.КПС „Китка“ има работнически стол, здравна служба, заводска аптека, радиоуредба, вестник „Борба“, жилищен фонд от 140 апартамента, спортни отбори, а Иван Абаджиев е един от първите физкултурни организатори на предприятието.

Изграден е модерен собствен профилакториум.  Днес това е най-тъжната гледка от времето на прехода в Нови пазар – профилакториумът в местността Станата, вилната зона на града. Пожар, бомбардировка, чуждо нашествие ли остави сградата без врати, прозорци, мебели?… Кой на каква цена разпродаде имуществото? Кой е автор на вандализма, граничещ с мародерство? Отговор няма вече 30 години… Туристи, ловджии, случайни посетители са покосени от гледката, достойна за екранизация на военен екшън.

Не само, че е безстопанствена. Почивната база  е ограбена с жестокост. Новопазарци се чувстват угнетени и смазани от гледката на бившия профилакториум, изграден с техния доброволен труд. Около 1968 -70 г. завод „Китка” заделя 150 000 лв. за далекопровода и електрификацията на местността Станата, изгражда пътя от Нови пазар до местността с алеи и чешми. За строителството на профилакториума се организират бригади от работници и служители, освен ангажираните строители.  Базата работеше целогодишно. В него имаше стаи с 50 легла, физиотерапия, ресторант, механа, зала за моникс, парк…  Два пъти в годината по един месец всички работници пребиваваха тук по график с цел здравна профилактика, като сутрин тръгваха с автобус за работа, вечер се връщаха от завода обратно.  Хранеха се безплатно, дишаха горски въздух, лекуваха професионални  заболявания. През лятото профилакториумът беше лагер за децата на работниците.

През август 1998 г. стана ясно, че „Китка” АД е купена на цената на десет панелки в Шумен.

За колко е продаден профилакториумът?

Можем само да гадаем. Това е официалният отговор през ноември 2002 г. на вицепремиерът Николай Василев на актуалния въпрос на шуменския депутат Димитър Дъбов за състоянието на фирмата.  По това време научихме, че профилакториумът е собственост на турския бизнесмен Байрям Баш, закупил стъкларски цех на „Китка” АД, който по-късно обяви фалит.

През 2007 г. започна строителството на незавършения завод „Керамика Плиска И.П.” в Нови пазар с изпълнителен директор Илиян Тенев.  Профилакториумът на бившия завод „Китка” е била негова собственост, по думите на управляващите тогава града, и дори е бил обявяван за продан няколко пъти. Коментираха, че цената му е паднала от 200 000 лв. на 50 000 лв. в тия години…

Зловещият му вид конкурираше само събореното и ограбено казино в парка на Нови пазар, от което няма помен. Всички управленци си затваряха очите с аргумента, че то е собственост на РПК „Септември“ и общината нищо не може да предприеме с кооперативната собственост.

Най-хубавото заведение за обществено хранене, този оазис от цветните картички за Нови пазар, беше разграбен пред очите на местната власт по време на прехода.  Ще припомним, че през 2007 г. частна фирма поиска 40 000 лв., за да разруши останките от летния ресторант, за да не загинат деца от ромския квартал, които идваха да играят в  руините на сградата.  Общината тогава не намери пари, а те продължаваха да идват с бащите си, които пасяха коне и магарета в парка.  Лятното заведение е с 50-годишна история, ако се брои първото казино в подножието, където сега са съоръженията на новия парк. Казиното от миналия век беше място за първи любови и срещи, сватби, новобрански вечери и абитуриентски балове, юбилейни тържества. Живата музика привличаше от близо и далеч посетители. На лятната му естрада гостуваха певци като Росица Кирилова, Георги Христов и др.

Загубата на „Китка“ обаче си остава

най-голямата болка на новопазарци

защото им даваше препитание и сигурност. Когато в края на септември т. г. беше отбелязан 100-годишният юбилей на предприятието, бивши работници дадоха от домовете си сервизи, за да покажат производството на някогашния комбинат. А той имаше изложбена зала с вази, сервизи, стенни чинии от всички серии, някои от които донесли златни медали от Пловдивския международен панаир.

Къде остана това съкровище на „Китка“? Отговор няма. Не чухме в историята за предприятието имената на директорите, при които „Китка“ АД беше приватизирана. Хората не са късопаметни, особено изстрадалите чрез личната си биография закриването на производства. Стотици останаха на улицата, без трудов стаж да се пенсионират. Има отговорност – обществена и персонално служебна, когато става въпрос за ликвидирането на най-печелившият и традиционен отрасъл на Нови пазар.

Такива въпроси се задават и за съдбата на предприятието за фургони „Плиска-ФАК“ АД, единственото в България, чието производство беше ликвидирано. С намалени мащаби е и корабостроителното предприятие „Маяк-КМ“ АД.

В Нови пазар се ремонтираха обществени и частни обекти /жилища/ с евросредства, но еврофинансирането не е икономика с трайна заетост, а усвояване на пари за определен срок. Индустрията на Нови пазар умря. Тепърва нови фирми регистрират производства и заетост, но традиционният силикатен отрасъл на практика не съществува с мащабите на „Китка“. Интелигенцията на града се топи. Най-добрите специалисти емигрираха. Още през 2000 г. историкът Георги Гроздев алармира като съветник: „Нови пазар върви към селенизация. Загиват важни отрасли! Хората бягат!“

И днес – сега витрината на пощата е срам за съобщенията

Новопазарци загубиха болницата си

Нови пазар загуби най-голямата си социална придобивка – МБАЛ „Д-р Добри Беров“ ЕООД, в която сега има само две отделения и е под шапката на МБАЛ – Шумен.

Новопазарската болница е строена с доброволния труд на гражданите и с техните данъци.  В края на ноември т. г. три национални медии цитираха новия кметски екип, че „предстоят разговори за сливане на лечебното заведение с УМБАЛ „Света Марина“ във Варна с цел да се осигурят кадри за обслужване населението на общината“. Георги Георгиев – кмет на община Нови пазар, коментира, че няма окончателен вариант, само обсъждани варианти. Жителите на града настояват за обществен дебат. Защото е публичен факт, че медицински специалисти, напуснали града, повече не се връщат.

Частните болници се множат, населението намалява, борбата е за пациенти. Кой и с какви интереси ще поеме ангажимент за възстановяване на структури от бившата общинска болница? Самото решение за болничното заведение зависи от местния парламент, но и от Общото събрание на акционерите на шуменската болница, в което има акции и община Нови пазар. Решаващият глас е на държавата, която има около 55 процента от акциите на дружеството. Две години отне процедурата за сливане на новопазарската болница с МБАЛ – Шумен. Юристи твърдят, че отделянето й ще бъде също толкова мъчителен процес.

Дали Нови пазар ще запази визията си 30 години след началото на прехода? Поне построеното да бъде съхранено от местен патриотизъм, а градът да стане привлекателен с нови работни места с адекватни заплати за младите хора. Другото е историческа хроника с тъжен край.

И днес

И все пак, какво спечели и какво загуби Нови пазар като град през последните 30 години? Спечели демократични свободи за своите граждани, възможността им за частна инициатива в бизнеса, шанса да пътуват зад граница и да избират своето бъдеще. Нови пазар загуби индустрията си, лесния достъп до качествено здравеопазване, много от социалните си придобивки за отдих и развлечения.

И днес – база за клуб Ояма

Мизерното съществуване и криминалните престъпления са заплаха за повечето жители на Нови пазар – вече пенсионери или в неравностойно положение. Но най-ценният капитал, който никой управленец не може да върне на Нови пазар, са хората! Това е трагедията на цяла България, защото гражданите й са най-ценният капитал. Те са гаранция за националната ни сигурност – живата сила, която ни прави народ и нация без комплекси. Защото ни омръзна да стоим наведени пред великите сили на всяка нова политическа промяна, колкото и малки да сме на картата на Европа.

Валентина МИНЧЕВА

Снимки Личен архив и музейни фотографии