Азар, азър! – така облекчено въздъхва цялата комисия в 4-та избирателна секция във Венец, когато възрастна жена успява да се пребори с машината за гласуване след дълги обяснения и указания. Жената очевидно не може да работи с машината и не разбира български, така че не може да прочете указанията на екрана. Затова седнал наблизо член на СИК й подсказва как да се справи с машинната бюлетина.
Какво точно указва комисията, не е ясно, защото разговорът се води на турски. А обясненията с избирателката се проточват, тъй като заради присъствието на журналист членовете на СИК спазват двуметрова дистанция с неразбиращата жена и само отдалече поясняват: Сега натисни черното! Сега натисни „гласувай“! Поне дотолкова разбирам, когато комисията си прави труда да говори на български.
С доста пояснения къде и какво да натисне, жителката на Венец най-после успява да гласува и пуска фиша от машината в изборната кутия. Членовете на комисията само дето не ръкопляскат. По това време те вече са леко изнервени, защото малко по-рано ставам свидетел на съвсем различно гласуване.
Възрастен мъж, който явно също има проблеми с машината за гласуване, не може да разбере къде какво да натисне. Затова един от членовете на комисията, чийто стол стратегически е „инсталиран“ близо до машината, застава плътно зад гърба на избирателя и му посочва на екрана с пръст как да гласува.
„Нямате право да се доближавате до избирателите и да им показвате как да гласуват!“, заявявам на комисията. Първоначално ме поглеждат под вежди, в смисъл „гледай си работата“, после почват да ми обясняват, че това не било „показване как да гласува“, ами просто помагали на човека. Повтарям с още по-категоричен тон, че не могат да дишат във врата на избирателя и да правят нещо по екрана вместо него. След което засядам на столовете на наблюдателите, да видя как ще продължи гласуването, докато секретарката на комисията започва да ме разпитва за коя медия точно ще пиша и се отнася нанякъде.
През следващите минути в секцията един след друг влизат само млади хора, които нямат проблеми с машинното гласуване и всичко върви по мед и масло. И тогава се появява възрастна жена, която очевидно за пръв път се сблъсква с машината. Членовете от комисията започват един след друг да й дават указания, но не смеят да се доближат и да й покажат какво точно да натисне, затова диктуват: „сега натисни „преглед“, сега натисни „гласуване“. Най-после след дълга борба и с общи усилия се чува заветният сигнал за гласуване, а комисията въздъхва доволно „азър, азър“, в смисъл „разгеле, най-после е готово!“
В тази секция, освен оживеното гласуване в обедните часове, прави впечатление и присъствието на голям брой наблюдатели. Те са застанали от двете страни на коридора пред входа на секцията и виждат всеки, който влиза в помещението. Каква друга работа вършат наблюдателите, не разбрах, но така разположени, те имат прекрасната възможност да контролират кой идва да гласува и кой не. В секцията има 1208 избиратели по списък и изборната активност изглежда много по-добра от съседната община Хитрино, където минаваме малко по-рано
В хитринското село Върбак сме около 12 ч. По това време на предишните избори е било най-оживено, но сега в секцията няма нито един избирател.
Приказваме си известно време с членовете на комисията и след няколко минути най-после се появява гласоподавател. „От сутринта са минали едва около 45 души“, казват от комисията и прогнозират, че сега активността ще е по-слаба от изборите през ноември. Във Върбак по списък има 390 избиратели.
Същата е картината и в една от секциите в общинския център Хитрино, в която има 1050 избиратели. До 12,30 ч. обаче само 130 души са дошли да гласуват. От комисията казват, че около 17-18 ч. може да има повече желаещи да упражнят правото си на вот, но смятат, че избирателната активност този път ще е по-слаба.
В областния център Шумен избирателите също не проявяват особен интерес към гласуването. В една от градските секции, в която по списък има 775 избиратели, до 14 ч. са гласували 174 души.
Дияна Желязкова
