Спасението на българските евреи от лагерите смъртта на фашистка Германия не се изучава в учебниците по история. А ние имаме моралното право да се гордеем със съпротивата си срещу депортацията на евреите. Припомняме факти и събития, свързани с Шумен и региона, които са доказателство, че българската народопсихология е чужда на антисемитската политика и защитава човешкото достойнство.
През 1941 г. се обнародва Законът за защита на нацията, който отнема гражданските и политическите права на 48 000 евреи. Ограничава се и стопанската им дейност. На 1 март 1941 г. министър-председателят Богдан Филов подписва договора за присъединяване на България към Тристранния пакт, а германските войски навлизат в страната. През 1942 г. се създава Комисарство по еврейските въпроси, което става главен организатор на изселването на еврейско население.
След германски натиск за “окончателното решаване на еврейския въпрос”, на 22 февруари 1943 г. е подписано Споразумение за изселване извън страната на 20 000 евреи. От 4 март 1943 г. започва депортирането на 7 122 евреи от Македония, 4 221 от Тракия и 185 от Пиротска област към нацистките лагери.
Цялата общественост у нас има принос в спасяването на живота на българските евреи, но действията на Димитър Пешев нямат аналог в европейската действителност по това време, тъй като той използва доказано демократично средство – парламентарната трибуна. Шуменците Методи Попов, Стилиян Чилингиров, Любен Дюкмеджиев показват морална съпротива срещу антисемитизма. С изказванията си в защита на евреите се отличават и шуменските депутати Марин Тютюнжиев и д-р Николай Николов, които по-късно са осъдени от комунистическия „Народен съд“. Тютюнджиев е разстрелян, а д-р Николов емигрира.
През май 1943 г. се създава нов план за депортиране на всички евреи от страната. Той е разработен в два варианта, известни като план А и план Б. План А предвижда незабавно депортиране на всичките 48 000 евреи. План Б предвижда изселване на евреите от София в страната. След засилен обществен натиск е приложен план Б.
Един важен документ – Паметна бележка 30 октомври 1942 г. от Александър Белев, комисар по еврейските въпроси за развитието на еврейския въпрос в България. Той пише: „Еврейският въпрос у нас е преди всичко стопански въпрос. В ръцете на евреите беше съсредоточена несъразмерна част от търговския и индустриалния оборот. В много браншове тази част достигаше до 90 и повече процента. Еврейското население в страната беше достигнало към 1935 година около 52 000 души. Започналото изселване на евреите чужди поданици и изселването на по-големи групи за Палестина намали броя на евреите в страната в края на 1940 година на 48 000 души кръгло. Този брой се увеличи с евреи от Добруджа, Македония, Моравско, Беломорието, или общо с около 13 750 души. Изселването трябва да засегне на първо място евреите от Македония и Беломорието, които са около 13 000 души. На второ място ще дойдат евреите от София и Пловдив, които са към 33 000 души. На трето място ще дойдат останалите евреи от старите предели около 16 000 души“.
В друг доклад Ал. Белев казва: „Считам, че еврейството представлява опасност на първо място в столицата, поради своята численост и възможностите да влияе върху обществения и стопански живот чрез връзките си с ръководството на този живот в София. Настаняването в провинцията ще става по няколко начина. На първо място евреите ще бъдат настанявани в еврейски жилища в провинцията, съгласно с жилищните норми за евреите, па дори и независимо от тях“.
Срещу антиеврейското законодателство протестират Българският лекарски съюз, Съюзът на адвокатите, Съюзът на писателите, спортно дружество „Славия“, митрополит Кирил, творци като Петко Стайнов, Елин Пелин и др.
Създават се еврейски трудови лагери като претекст срещу изселването на евреите. В тях се включват всички мъже евреи на възраст 20-46 години, които подлежат на отбиване на военната си служба. От 100 000 трудоваци 12 000 са били евреи през 1943 г. в България.
Около 3000 евреи се преселват от София в Шумен. Част от тях са били приети в домовете на местни евреи или са наели квартири, повечето са били настанени общежитието на турското училище „Нювваб“, където прекарали няколко месеца. Всички изселени евреи попълват семеен въпросник. /Публикуваме оригиналния документ, попълнен от евреина Буко Йосиф, който със семейството си се е преселил от Шумен в Нови пазар по търговски причини/.
В мемоарите си Нико Майеров пише: „В годините на фашизма, по силата на Закона за защита на нацията от 1941 до 1944 г. на всеки вход имаше картонена табелка „еврейско жилище“ и неведнъж хулиганстващи браници и легионери блъскаха по вратата, късаха табелката, чупеха стъкла на прозорците, близки до улицата. Такива табелки имаше на всички еврейски къщи… Жълтата шестолъчна значка се въведе, за да се „отличаваме“ от останалите хора. Имаше и надписи „еврейски магазин“. Мъжете на възраст от 19 до 49 години всяка година от март до октомври биваха мобилизирани в еврейски трудови лагери…“
Шуменското околийско управление изпраща писмо до кметовете в околията, че на 28 и 29 февруари 1944 г. в Шумен ще заседава комисия за вербуването на работници за Германия.
А ето какво пише в заповедта на комисаря по европейските въпроси в София до околийския полицейски началник в Нови пазар на 19 юни 1943 г.: „Всички евреи да поставят на входната си врата на жилището си означение „Еврейско жилище“ по образец на комисарството. Да носят „еврейска звезда“ върху дрехата. Забранява се на евреите да купуват от пазара продукти преди 10 часа сутринта. Всички евреи да пазаруват от един магазин. Забранява се да купуват продукти от селяните и направо от градините на Нови пазар. Да не им се носят продукти направо в домовете. Забранява се на евреите в Нови пазар да посещават ресторант „София“, ресторант „България“, сладкарницата на Коста Пейчинов, бирарията на ловния парк, читалищните кафенета. Евреите не могат да са на балкона на читалищното кино“.
В окръжно от 26 август 1943 г. се заповядва всяко еврейско лице над 21 години да попълва декларация в розов цвят, а евреите-преселници от София и другите градове – в жълт цвят.
За свещеник в Еврейската община в Нови пазар на 3 октомври 1943 г. е назначен Рахамим Соломон Якоб от София с месечна заплата 2800 лв. Разсилният Нисим Арон Аса получавал 1400 лв.
На 9 октомври 1943 г. за секретар на Еврейската община в Нови пазар е назначен Аврам Иванов Аврамов. Това е същият музикант и читалищен деец, който става член на РМС през 1933 г., както пише историкът Георги Гроздев. Аврам Аврамов през юли 1944 г. е във варненския затвор като антифашист. След 9 септември 1944 г. работи в Народната милиция в Нови пазар, където е задържан министър-председателят Иван Багрянов и Аврам Аврамов го конвоира до София, за да го предаде на министъра на вътрешните работи Антон Югов. След това става известен с името Аврам Чауш.
През 1943 г. в Нови пазар се открива еврейско училище, в което е назначен за учител Бохор С. Барух от Варна.
На 6 септември 1943 г. пристига окръжно за откриване на нови еврейски училища в селища с повече от 30 ученици, подлежащи на задължително образование. Назначени са учители – евреи с образователен ценз, които получават от 2000 лв. до 2600 лв., прислужникът Бохор Соломон получавал 1300 лв., чистачката – 700 лв. Първоначалната учителка Херцелина Буко Йосиф Ешкенази е назначена със заплата 1500 лв.
На 4 юни 1943 г. началникът на Околийското полицейско управление в Нови пазар разрешава да се организира кухня за най-бедните евреи – преселници от София, които нямат блокирани суми в банките. На 15 октомври 1943 г. се осигуряват 50 000 лв. за гориво и хранителни продукти. Домакинът трябва да е българин, а за останалия персонал могат да бъдат назначени самите преселници, но без надница. На 9 август в кухнята са зачислени общо 141 жители от еврейски произход, преселени от София, Стара Загора и Варна. В края на годината в кухнята се хранят 79 от общо 234 преселени евреи в Нови пазар.
На 1 август 1943 г. Боян К. Желев е назначен за делегат на Консисторията на еврейската община в Нови пазар от комисарството за европейските въпроси в София.
От Стара Загора са евакуирани 300 евреи – 60 семейства, от които 5 в Нови пазар.
Колко репресивен и сложен е бил животът на преселените евреи, научаваме от други документи, които те са подавали в Околийското полицейско управление в Нови пазар. В един от тях пише: „Разрешава се на Роза Шапат да лови бримки на чорапи в магазина на Георги Чакъров“. Но на същия се отказва да наеме в магазина си Нисим Рахамим Соломон. На преселените евреи се забранява да пътуват до София при тежки здравословни проблеми. На управителя на мелницата в Нови пазар се нарежда да освободи наетите евреи и да назначи българи съгласно Закона за защита на нацията.
На 24 март 1944 г. Давид С. Канети от Нови пазар подава заявление да отиде за три дни във Варна. Лицето е френски поданик. В същия момент Симха Челеби подава заявление да пътува от Нови пазар в София по неотложни причини.
Една случка се съхранява в „Държавен архив“ – Шумен, която показва тормоза над евреите. На 24 юли 1943 г. младши полицейски стражар Георги Станков донася „рапортъ“ на околийския управител, че в 9,45 ч. преди пладне евреинът Сами М. Канети от Варна, временно въдворен на местожителство в Нови пазар, е купил 2 кг говеждо месо от месопродавнишцата на Стефан Илиев, съдружник на Ангел Иванов. Евреинът е задържан с месото. Околийският управител Боян К. Желев констатира, че е нарушена заповед №943. На двамата търговци се налага по 500 лв. глоба, които да преведат в държавното съкровище. „В случай на несъстоятелност то да се замени с по 20 дни запиране. Има двама свидетели“. Евреинът веднага връща месото в магазина.
Стефан Пенев – героят, за когото не знаем
Срещу антисемитската политика е шуменецът Стефан Пенев, за когото малко се знае. За този герой разказва в мемоарната си книга Николай Калев, който се е позовал на документи, както и на спомените на дъщеря му Мила Пенева. Стефан Пенев е роден през 1894 г. в Търговище. Завършва право и дълги години е адвокат. Знае три чужди езика. През 1908 г. става социалдемократ, а след Първата световна война е член на комунистическата партия. През 1923 г. обаче прекратява членството си. По-късно еволюира във възгледите си и става член на Демократическата партия на Александър Малинов и Никола Мушанов. Изявява се като последователен демократ – парламентарист, като с това печели симпатиите на своите съграждани от Шумен. Навлича си обаче омразата на политическата полиция, която го арестува и изтезава в продължение на три дни.
Политическата обстановка в страната извежда авторитетния адвокат Стефан Пенев през 1939 г. на високата и отговорна длъжност областен управител на цяла Североизточна България. На тази си длъжност се отличава с умереност и реализъм, демократичност в цялостната си дейност.
През февруари 1943 г. Стефан Пенев осуетява депортирането на 50 еврейски семейства от Шумен, които заедно с още 3800 евреи от други градове на страната трябва да бъдат отправени в лагерите на смъртта. Тази му постъпка, проява на гражданска доблест и хуманизъм, кара нелегалният тогава вестник на комунистическата партия „Работническо дело“ да напише през април 1943 г. следното: „ Но има един куриозен случай. Шуменският представител на властта се явил пред Богдан Филов (тогава министър председател – б. а.), извадил револвера си и го сложил на масата с думите: „Ето Ви моят револвер, господин министре. Вие можете да ме убиете, но аз да убивам тия в нищо невинни хора не мога!“ Така много евреи в страната и в Шумен са спасени. Във връзка с предстояща военна блокада във Варненския район, той по-рано от уговорено изпраща войските, с което ги демаскирал и така улеснил партизаните в своите действия.
По думите на дъщеря му, непосредствено преди смъртта си Борис ІІІ минал през Шумен с влак, който управлявал до Каспичан и взел Стефан Пенев със себе си в резиденцията в Евксиноград. През май 1944 г. Пенев е мобилизиран и изпратен в поправителната дружина в Дивдядово като отговарящ за охраната. В трудовия лагер са били хора предимно с леви убеждения. Подобни трудови лагери за евреи е имало в Смядово и село Косово, община Каспичан. Пенев е запомнен с това, че късно изпращал лагеристите на работа и рано ги прибирал, с което спечелил техните симпатии.
През август Стефан Пенев се връща на работа като адвокат. Непосредствено преди 9 септември 1944 г. неговият първи братовчед арх. Йордан Севов, съветник на Борис ІІІ, му предлага да избягат в Турция, но той отказва. „Аз нямам за какво да се страхувам!“ – отвърнал Пенев. Самият арх. Севов е проектирал къщата на Ст. Пенев на ул. „В. Левски“, бившия тубдиспансер, сградата с часовника в центъра на Шумен, сега РПУ на МВР и мемориала на Ататюрк в Анкара, Турция.
Мила Пенева разказва, че на 9 септември 1944 г. комендантът на руските части се настанил на втория етаж на тяхната къща, а адютантът му – на третия. Комендантът бил „строен, хубав и интелигентен офицер, който носел кръст на врата“. Описали всичкото имущество при настаняването си, включително ценни картини от К. Щъркелов и други майстори. Гледайки погледите на домакините, той казал: „И ние преживяхме това.“
Към 20 септември 1944 г. Стефан Пенев е привикан за справка в МВР Шумен, където е арестуван. Когато научават това, евреите се вдигнат да го защитават в милицията. Близките му повече не го виждат. Обвинителния акт срещу него е подписан на 27.02.1945 г. от народните обвинители Иван Драгоев и П. Желев.
Пенев е обвинен, че ръководил борбата на полицията срещу партизаните и техните ятаци и всячески поощрявал избиването или залавянето на последните, като следват 11 пункта обвинения. Към обвинителния акт е приложено и копие от присъдата на Шестия състав на Варненския народен областен съд, гр. Шумен по наказателно дело No 6/945, с която Стефан Пенев е осъден на смърт, да заплати 2 милиона лева и конфискация на цялото движимо и недвижимо имущество. Така семейството изгубва едничката си къща в Шумен. Бившият областен директор не се признава за виновен и приема смъртната присъда хладнокръвно и с достойнство.
Това ни напомня краят на Димитър Пешев, който след 1944 г. е изправен пред Народния съд за участието му в прогерманско правителство. Осъден е на 15 години лишаване от свобода, но след застъпничеството на еврейската общност е освободен след 1 година. Жилището му е отнето, отнето му е и правото да практикува професията си. До края на живота си Пешев живее в дома на своя брат. Умира в нищета на 20 февруари 1973 г. в София.
За 80-годишнината от спасението на българските евреи регионалната организация „Шалом“ в Шумен финансира поставянето в града на почетен знак за благодарност. На гранитния блок с размер 110 см на 90 см ще бъде изписано на три реда: „Ние помним. С благодарност на шуменската общественост“. Художественият съвет към общината е определил място за поставянето му в Градската градина. Паметният знак ще бъде изработен от червено-кафеникав гранит с тегло около 350 кг. Автор е Бехчет Данъджъ.
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Архив
