На последната сесия в Никола Козлево бяха приети докладни за финансирането на слети и маломерни паралелки в училищата на общината.
В средното училище „Цаню Церковски“ в Никола Козлево има доста маломерни паралелки – във II клас учениците са само 8, в V клас – 17, в VI клас – 16, в VIII“б“ клас – 16, в X“б“ – 17, в XI“а“ клас – 17, в XI“б“ клас – 17, в XII“а“ клас – 13, в XII“б“ клас – 10.
В осми клас са записани 18 ученици в профил „Софтуерни и хардуерни науки“ /Информационни технологии, информатика/. А 16 осмокласници са избрали да учат за моделиер-технолог на облекло.
През тази учебна година в началното училище „Борис Първи“ в село Крива река ще има две слети паралелки с по 10 ученика. Първата е за слети първи и трети клас, втората – за слети втори и четвърти клас.
В ОУ „Христо Ботев“ във Вълнари, което е най-голямото село на общината, също има слети и маломерни паралелки. Кризата за деца започва още в първи клас. Слята е паралелката за първи клас /3 ученици/ и трети клас /5 ученици/. Във втори клас има 9 ученици, в IV клас – 9 ученици, в V клас – 11 ученици, в VI клас – 8 ученици, в VII – 10 ученици. Първокласниците са били само двама, но в последния момент се е намерило трето дете. Както казват общинарите: „Децата не са асфалт да ги поръчаш. Откъде да ги вземем?…“
В ОУ „Христо Ботев“ в село Църквица също има маломерни паралелки. В първи клас са регистрирани 10 ученици, във II клас – 14, в III клас – 11, в IV клас – 10, в V клас – 15, в VI клас – 16, в VII клас – 14 ученици.
В ОУ „Свети Климент Охридски“ в село Пет могили има две маломерни паралелки. В първи клас учениците са 14, във II клас те са 10, в III клас – 10 ученици, в IV клас – 11 ученици, в V клас – 15 ученици, VI клас – 14 ученици, в VII клас – 17 ученици.
По време на заседанието на Общинския съвет Катилиян Костадинов, директор на Средното училище в Никола Козлево и председател на постоянната комисия по образование в местния парламент, алармира за проблемите през учебната 2023-2024 г. Той представи следната картина: „Стараем се да осигурим възможно най-добрите условия за нашите деца – безплатни закуски и обяди, транспорт. Минимумът за паралелка е десет ученици. Когато броят е по-малък, се иска мотивирано разрешение от Регионалното управление по образование в Шумен паралелката да съществува. След завършване на десети клас повечето от учениците губят мотивация да завършат средно образование. Около 90 % от тях си намират работа и напускат учебния процес. Първата причина е, че са от социално слаби семейства и парите за тях са изключително важни. Те знаят, че образованието е задължително до 16-годишна възраст. На всеки завършил 12-ти клас осигуряваме по 500 лв. за шофьорски курс – 300 лв. от училището и 200 лв. от общината. Идеята е да създадем шофьори, които да управляват МПС безопасно, по правилата. Това е истината! Децата намаляват и ние сме притеснени за бъдещето на образованието в община Никола Козлево“.
С анекс към Колективния трудов договор за образованието, подписан на 8 август 2023 г., трябва да се увеличат с минимум 15 % работните заплати на педагозите, при това със задна дата от 1 януари 2023 г. Не е фиксиран точен срок, но колкото това се отлага във времето, толкова по-трудно ще стане актуализирането на учителските заплати.
Костадинов поясни: „Основният ни проблем е, че стандартите ни са вдигнати с 12,3 %, а заплатите трябва да увеличим с 15 %. За издръжка на учебната база не ни остава нищо! Проблемът в нашето училище е, че нямаме много ученици, които да ни увеличат бюджета. В момента при нас възнаграждението на старши учител е 1 863 лв., а новопостъпил млад педагог стартира със заплата 1709 лв. Допълнително се начисляват средствата за прослужено време. Пенсионираха се двама учители и съкратих щата с двама. Знам, че има съкращения на учители и в село Вълнари. Ние нямаме пари за увеличение на учителските заплати. Трябва общинският бюджет да помага, някакви целеви средства от държавата. Тревожа се, че финансовата издръжка е осигурена до ноември. Не знам с какви средства ще разполагаме в края на годината. В училищната база сме инвестирали много средства, създали сме модерни условия за обучение, но децата не стигат…“
Антония Колева, специалист по образование в общинската администрация в Никола Козлево, заяви, че тази година са се увеличили маломерните паралелки в училището в село Пет могили, въпреки че там формирането на паралелки не е така критично в сравнение останалите училища в общината.
Драстично намаляват децата и в детските градини. Ако в една подготвителна група за първи клас има 8-10 деца, то не означава, че те ще станат първокласници. Някои семейства се изселват в Шумен, други – в чужбина. Колева обяви: „Това е положението! Селата остават с все по-малко деца. Не можем да спрем родителите да се изселват в други градове“.
По данни на Националния статистически институт, община Никола Козлево е най-малката в Шуменска област. В нея има 5 268 жители. През миналата учебна година учениците в нея са били 583, а през настоящата – 528. Това е и най-бедната община в Шуменския край. Въпреки че са усвоени милиони лева по европейски програми за пътища, саниране на кметства, учебни и детски заведения, няма инвестиции за създаване на промишленост, модерно земеделие, преработвателни предприятия, които да гарантират трайна заетост и добри доходи на населението.
Този проблем е от началото на прехода, когато се закриха малките предприятия и селскостопански структури в община Никола Козлево. Младите семейства активно се насочват към чужбина. Има и вътрешна миграция. Дори без средно образование, младежите се реализират в големите градове на страната като строителни работници, в хотелиерски бизнес, транспорта и др.
Местните хора са отчаяни от липсата на перспектива в общината и коментират, че при тази демографска криза до пет години половината от училищата и детските градини в Никола Козлево ще бъдат закрити поради липса на деца. А това означава още съкращения на педагогически и непедагогически персонал. В началото на прехода в същата община бяха закрити домове за деица без родители и много села опустяха. Без училище селото умира, без детски глас улиците пустеят. „Какви читалища, какви библиотеки, каква самодейност? Това са само спомени. Всичко е мъка от сутрин до здрач…“, казват местните хора.
Както и в съседните селски общини, тук остават предимно стари хора – болни, бедни и безпомощни за оцеляването си. Картината е тъжна, защото жителите се чувстват забравени от всички управленци, които броят годините от мандат до мандат, докато направят кариера и се пенсионират, а за хората без препитание няма никакъв шанс.
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Валентина МИНЧЕВА
Този текст е създаден в рамките на проекта „Разкриване на злоупотреби в местното самоуправление в периферните и селските общини на Североизточна България“ на сдружение „Про веритас“, финансиран от German Marshall Fund.
