От 2003 г. Българският лекарски съюз връчва отличието „Лекар на годината” на национално и регионално ниво. В навечерието на своя празник на 19 октомври, ръководството на всяка от регионалните структури обявява наградените членовете на съсловната организация, които имат принос в медицината и здравеопазването. Тази година управителният съвет на районната лекарска колегия в Шумен определи осем медици, които да получат отличието. То е особено ценно, защото лекари награждават лекари, за разлика от общинските и държавните награди в здравеопазването.
В категорията „Лекар на годината 2025“ приза ще получат хирургът д-р Бисер Митев, хематологът д-р Николай Николов и общопрактикуващият лекар д-р Саня Петкова.
С грамота за цялостен принос в развитието на болничната помощ и за заслуги в медицината е отличена д-р Росица Страшимирова – специалист за уши, нос, гърло.
За първи път тази година четирима ще получат грамота в категорията „Призванието лекар, прието за цял живот“. Това са д-р Кръстю Кръстев, д-р Стефанка Рангелова, д-р Катя Петкова Върбанова и д-р Рада Спасова.
В няколко публикации до петък ще представим всеки от отличените като професионалист и с най-интересното от личните му интереси извън медицината.
Д-р Кръстьо Кръстев: „Медицината и музиката ме направиха щастлив”
Д-р Кръстьо Кръстев е роден на 27 юни 1942 г. в село Смилец, Силистренско. Завършва гимназия и след казармата постъпва в Медицинския университет във Варна. Още като студент се жени за Иванка Николова от Велики Преслав, която по-късно ще стане началник на отделението за нуклеарна медицина в Комплексния онкологичен център.
Първото работно място на д-р Кръстев е във вътрешното отделение на болница във В. Преслав. Защитава специалността вътрешни болести. През 1979 г. постъпва във Военна болница. В периода 1989-1998 г. е началник на терапевтичното отделение със звание подполковник. През 2000 г. Военната болница беше закрита и д-р Кръстев регистрира джипи практика, в която работи до 2010 г. За кратко беше в Спешно приемно отделение на МБАЛ-Шумен. После стана завеждащ сектора за палеативни грижи към гарстроентерологичното отделение на Комплексния онкологичен център, където работи до 2022 г. Има две дъщери. Д-р Росица Кръстева е един от най-известните специалисти по медицинска онкология у нас, шеф на Онкологичния център в МБАЛ „Уни Хостипитал”-Панагюрище. Другата му дъщеря завършва медицина в България, а след това отново учи медицина в Германия. Тя е д-р Златна Шулер – началник на АГ-отделението на болницата в гр. Падерборн, провинция Северен Рейн – Вестфалия.
Д-р Кръстев е от музикално семейство. Пял е като студент в Академичния хор на София, по-късно в певческата група на „Автомагистрали Черно море” и групата за стари градски песни „Божур”. Един от тримата му внука е наследил любовта му към класическата музика и се дипломира в специалността класическа китара.
Д-р Саня Петкова: „Обичам си професията и с усмивка идвам на работа”
Д-р Саня Петкова е родена на 10 април 1966 г. в Шумен. Завършва математическата гимназия. Мечтата й е да учи медицина в София, но за студентите има райониране. Постъпва в Медицинския университет във Варна. В първи курс се омъжва и така й разрешават да стане студентка в МУ-София. През 1991 г. започва работа в шуменската поликлиника – кабинет по вътрешни болести. Шуменската болница е база за обучение, където защитава специалността си, а после специализира ехографска диагностика на корем.
През 2000 г. регистрира практика на общопрактикуващ лекар. Сега в листата й са записани 2000 пациенти, от които 30 % са неосигурени, а 100 са деца.
Д-р Саня Петкова има дъщеря, която завърши стоматология и е асистент по детска стоматология в Медицинския университет-София. Има две внучки на 4 и 6 години. От десет години танцува народни танци, като от три години е в клуба за народни танци „Задявка” към ДНА заедно със свои колеги от доболничната помощ. Веднъж в годината имат концерт пред шуменска публика.
Д-р Петкова коментира: „Това е единственият начин да се разтоваря. Не мога да си зарежа пациентите и да тръгна за Китай, например. Само пет дни мога да отсъствам. Проблемът с отпуските на джипитата е много сериозен. Но ако трябва сега да си избирам професия, пак ще съм лекар. Мечтата ми беше да съм ендокринолог или гастроендокринолог, но нямаше свободни места за специализация. Много си харесвам работата с пациентите и с усмивка идвам на работа”.
Д-р Росица Страшимирова: „Сбъднах детската си мечта да съм лекар за уши, нос, гърло”
Д-р Росица Страшимирова е родена в Крумовград, където е разпределен баща й като военен. Когато е на три години, семейството се мести в Брезник, Видинско. На 9 години я лекуват за синузит в отделението за уши, нос, гърло. Впечатлена е от лъскавите инструменти и решава, че ще стане точно такъв специалист. Завършва Медицинския университет в Плевен. Там се запознава със съпруга си, който учи във Висшето военновъздушното училище в Долна Митрополия. През 1992 г. заедно пристигат в родния му град Шумен. Вече с 3-годишен син, тя е на стаж в шуменската болница, завеждащ стая в кардиологичното отделение. След дипломирането си д-р Страшимирова не намира място в отделенията УНГ в Шумен. В периода 1993-1997 г. работи в „Училищно здравеопазване”, в Трето детско поликлинично отделение. След това започва специализация в отделението УНГ на шуменската болница, където е до 2022 г. като старши лекар. Д-р Страшимировоа обобщи: „Работихме в екип, амбициозни, дейни, бързи; с голяма спешност”. По време на ковид пандемията тя е доброволец в разкрития допълнително сектор, боледува четири пъти от вируса, въпреки че е ваксинирана.
Сега е в Диагностично-консултативния блок на Онкологичния център. За практиката си с онкоболните казва: „За мен е ново поприще и предизвикателство. Посещавам онкологични форуми за органносъхраняващо специфично лечение. Тук се лекуват пациенти от цяла България. Диагнозите се подмладяват, активността на вирусите – също”.
Д-р Страшимирова е в управителния съвет на лекарската колегия втори мандат. Синът й е старши помощник-капитан на кораб. За себе си признава: „На работното си място се чувствам най-добре. В кабинета си пазя стихотворения, картини, икони от пациенти. В живота съм екстремна личност. На 16 години взех свидетелство за управление на мотор. Активен шофьор съм. На 50 години скочих с бънджи от Аспаруховия мост. Имам втори разряд за шев и кройка. Оглеждам цветя в къщата си в село Върбак и обикалям планините…”
Валентина МИНЧЕВА
