В края на август Министерството на здравеопазването припомни, че пациентите и техните близки не могат да бъдат заставяни да осигурят определен брой кръводарители като предварително условие за хоспитализация или операция. Сигнал беше подаден от Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ). Да, „кръводаряването в Република България се основава на принципите на доброволност и безвъзмездност”, но всички сме търсили донори преди да ни оперират. Здравната министърка Катя Ивкова като фронтовак бързо рапортува, т. е. цитира това, което са написали нейните чиновници. Даже обеща работна среща за изработване на обща стратегия и конкретен механизъм за действие с участието на болници, асоциации, научни дружества и БЧК. А през това време продължава нелегалният пазар на кръв. И тъй като подобен отговор тя дава за всички ескалирали проблеми в здравеопазването, понякога граничащи с абсурди, този път се обръщаме лично към нейния работодател премиера Румен Радев! Защото той обяви, че няма да прави промени в МС.
Законът за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането урежда обществените отношения, свързани с даряването, вземането, диагностиката, преработването, транспорта, съхраняването, употребата на кръв и кръвни съставки, осигуряването на тяхното качество и безопасност. Само, че ние
НЕ СМЕ УРЕДИЛИ ОБЩЕСТВЕНИТЕ СИ ОТНОШЕНИЯ ЗА КРЪВОДАРЯВАНЕТО
От 2000 г. досега правим „реформи”, които зачеркват традиции с практически ползи, доказани в здравеопазването с десетилетия. Иначе няма да постигнем „самозадоволяване на страната с кръв и кръвни съставки”, както повелява законът.
АПАЗ цитира данни, представени от Националния център по трансфузионна хематология на 59-ата Национална конференция по трансфузионна хематология през юни 2026 г. Те показват, че от 180 953 безвъзмездни кръводарявания през 2025 г. едва 33 358 са отчетени като доброволни извън семейния модел. Това са 18.4% от всички безвъзмездни дарявания. Останалите 147 235 – 81.5%, са близкородствени. Доброволните дарявания все пак се увеличават. През 2024 г. те са 31 191, а през 2025 г. достигат 33 358 – ръст от 6.9%. Даряванията на стационарен екип нарастват със 7,5%, а тези на подвижен екип – с 6.4%. Най-активните дарители през 2025 г. са хората между 31 и 40 години, следвани от тези между 41 и 50.
Има и още един факт.
ПЛАНОВО КРЪВОДАРЯВАНЕ В ОБЩИНИТЕ НЯМА
Кампаниите се финанансираха от общинските бюджети. През 2017 г. Галя Григорова – организатор на кръводарителните акции в общините, се пенсионира, а щатната й бройка беше закрита в МБАЛ-Шумен. Общинските съвети гласуваха стимул от 30-35 лв. за всеки донор. При последното кръводаряване в община Шумен през 2016 г. се явиха повече желаещи, десетки хора бяха върнати, финансовите стимули не стигнаха.
По-рано финансовият стимул беше 20 лв. за кръводарител. Например, през ноември 2010 г. в община Никола Козлево за 4 дни донори станаха 83 жители. През 2014 г. в община Каолиново бяха регистрирани 91 кръводарители. Това се дължеше на партньорството на Кръводарителния център съвместно с общинския кмет и селските кметове.
Премиерът Румен Радев трябва сериозно да обсъди с кметовете този проблем в Националното сдружение на общините, което има Комисия по здравеопазване. Да не забравяме и областните администрации, които провеждат държавната политика по места. Областната администрация в Шумен е с щат 28 души!
След въвеждането на еврото населението сериозно обедня. В областните градове
ПРОДЪЛЖАВА ЧЕРНИЯТ ПАЗАР НА КРЪВ
Цената е от 300 до 500 евро за 450 мл. от донор в зависимост дали се търси кръв от масова или рядка кръвна група. В селата най-често дарители на кръв са бедни и безработни хора. „При надник 50 евро в строителството на пътища, за такава сума ще станат кръводарители стотици жители на селата” – коментира кмет в Шуменска област. Щом общините могат да платят 10 000 евро на фолк певица или рок-банда за концерт на площада, да заделят същата сума в годишния си бюджет за кръводарителна акция. Поне 100 души ще се кандидатират за донори. Финансирането е по параграф „възстановяване разноските за кръводаряване”, казаха юристи.
Преди приватизация на заводите, в тях имаше здравни служби, които организираха кръводарителни кампании. В периода 1991-2004 г. Кръводарителният център беше в бившата Работническа болница, в която медиците обслужваха работещите в промишлеността и селското стопанство. Проблем с кръводаряването нямаше преди закриването на гарнизона с 10 000 служещи, Военното училище – днес факултет към НВУ-Велико Търново, както и Военната болница. Там редовно се провеждаха доброволни кръводарявания.
Остава актуален въпросът с доброволните кампании в нашите 52 висши учебни заведения и прилежащите към тях колежи. В някои се организира кръводаряване в навечерието на студентския празник на 8 декември.
Националният стандарт „Трансфузионна хематология“ регламентира: „подвижен обект“ – временно или мобилно място, използвано за вземане на кръв и кръвни съставки, което се намира извън центровете за трансфузионна хематология и отделенията за трансфузионна хематология към областните многопрофилни болници за активно лечение; кръводаряване с обособеност за стационарни и подвижни екипи. И още той изисква: промоция, организация, набиране и задържане на кръводарители.
КОЙ СЕ АНГАЖИРА С ПРОБЛЕМИТЕ НА ДОНОРСТВОТО?
Здравната ни министърка предвижда намаляване на персонала с 440 щатни бройки в системата, от които 30 в центровете за трансфузионна хематология. Като прибавим и съкращенията в РЗИ-тата, кой ще провежда промоция на кръводаряването с младежи и работещи?
Според медицинския стандарт, минималните изисквания за персонал в отделение за трансфузионна хематология е 12 души. Началникът трябва да е защитил специалността, да има и втори лекар. Пет областни МБАЛ нямат. В шуменското отделение е началник д-р София Димова със специалност транфузионна хематология. От две години вторият лекар е д-р Оксана Аламо, но със специалност акушерство и гинекология. От 12 души щат, един е в пенсионна възраст. Трансфузионната хематология е интердисциплинарна медицинска специалност, а ползването на лабораторната апаратура, техническите съоръжения и реактивите изискват строг контрол, дисциплина и добра производствена практика, които не се учат за един ден. Незаслужено специалността се подценява. Имаме системата на кръводаряване, но не се модернизира достатъчно бързо с технологии и транспорт.
На 27 май 2025 г. медиците от отделението по трансфузионна хематология в МБАЛ -Шумен протестираха символично и подкрепиха протеста на Националния център по трансфузионна хематология. Настояваха за
МИНИМУМ 20 % УВЕЛИЧЕНИЕ НА ЗАПЛАТИТЕ
и подобряване на условията на труд. Същата година психиатрите протестираха пред МЗ и от 1 май 2025 г. увеличиха заплатите им с 50 %. И двете специалности нямат клинични пътеки, защото не работят със Здравната каса, а се финансират от МЗ.
През 2019 г. кръводарителите в Шуменска област бяха 3 075. По време на ковид пандемията сериозно намаляха. През 2024 г. са регистрирани 3 152 кръводарители, от които 2 924 са родственици на пациенти в болниците. През 2025 г. кръводарителите са 3 204, от които 2 823 родственици.
Оптимизацията в здравеопазването е свързано със съкращения на щатните бройки и възнагражденията в бордовете на държавните дружества в МЗ. Медици питат: „Не са ли много пет души в пресцентъра на МЗ и вярно ли е, че една от пиарките е в борда на „Бул Био” ЕАД, производител на лекарствени продукти и медицински изделия?
И в мирно, и във военно време кръводаряването е част от националната ни сигурност. През септември честваме българското Съединение и Независимост, когато цитираме Вазовото: „Кръв се лее за свобода”. Но без кръв не може да спасим днес пострадалите във войната по пътищата, битовия травматизъм, производствените аварии. Чакаме адекватни решения на властта!
Валентина МИНЧЕВА
Материалът съдържа много конкретни данни, което е хубаво. Ако може, добавете дали и доколко взетата кръв се изследва за наркотици.